О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр. София, 06.04.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 240 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. Я., Н. Н. А. и Ф. Н. А. против решение №105/14.11.2011 г., постановено по гр.д.№ 240/2011 г. от Окръжен съд – Разград. Против решението е подадена касационна жалба и от А. Й. А., Л. Р. А., Д. Р. А. и Ш. А. Я..
Постъпил е писмен отговор К. К. Я., Н. Н. А. и Ф. Н. А., с който се оспорва касационната жалба на А. Й. А., Л. Р. А., Д. Р. А. и Ш. А. Я., като се твърди, че липсват основания за допускане на касационното обжалване по тази жалба.
Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.
С обжалваното решение, съдът е приел, че е налице смесена /комбинирана/ съсобственост и е постановил делбата да се извърши чрез изнасяне на имотите на публична продан, тъй като с оглед тълкуването, дадено с т.8 на ТР №1/2004 на ОСГК на ВКС, възлагането на имотите по реда на чл.349, ал.2 от ГПК е недопустимо. За да достигне до този извод, въззивният съд е приел, че съсобствеността произтича освен от наследственото правоотношение, така и от извършена преди откриването на наследството разпоредителна сделка на един от съсобствениците, с неговата идеална част в съсобствеността. Съдът е приел, че правото на собственост на съделителката К. Я. произтича от факта на наследяването на съпруга си Н. Я., с когото възмездно и по време на брака им, в режим на СИО, са придобили ? ид.ч. от имотите, по силата на сключения с общата наследодателка договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане. Това придобиване на правото на собственост води до наличието на смесена /комбинирана/ съсобственост, което от своя страна е пречка за удовлетворяване на възлагателната претенция на тази съделителка на основание чл.349, ал.2 от ГПК.
По касационната жалба на К. К. Я., Н. Н. А. и Ф. Н. А. и изложението на касационните основания към тази жалба, съдът приема следното:
В изложението на касационната жалба се сочи правен въпрос, който според касаторите е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и който е разрешен в противоречие с т.8 от ТР№1/2004 г. на ОСГК на ВКС – касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Сочения правен въпрос е относно това, към кой момент следва да се прави преценката за наличието на комбинираната съсобственост – откриването на наследството по смисъла на чл.349, ал.2 от ГПК, както и за целия имот ли следва да се прави преценката за това наличие или за част от него.
Наличието на твърдяните касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК са взаимно изключващи се по един и същ правен въпрос, поставен от касатора. Наличието на задължителна съдебна практика, обективирана в тълкувателно решение от една страна, изключва твърдението на касатора, че по същия този въпрос следва да се постанови решение по реда на чл.290 от ГПК, което да има характер отново на задължителна съдебна практика. По въпроса относно това, към кой момент се преценява наличието на смесена съсобственост е налице еднообразна и постоянна съдебна практика, в смисъл, че когато към момента на откриване на наследството е налице смесена съсобственост, то възлагането на имота по реда на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, респ. чл.349, ал.2 от ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ е недопустимо. Същата хипотеза е налице и тогава, когато след откриването на наследството, е възникнала смесена съсобственост по силата на сделка, сключена след откриването на наследството, с част от имота, с лице извън кръга на призованите към наследяване. В този смисъл, предвид липсата на противоречива практика по този въпрос от една страна, както и наличието на постоянна така, в т.ч. задължителна, не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Съдът не се е произнесъл по този правен въпрос в противоречие и със задължителна съдебна практика, с оглед разясненията, дадени с т.8 от ТР №1/2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като е обосновал правните си изводи относно неприложимостта на възлагането по чл.349, ал.2 от ГПК именно на разясненията, дадени с цитираното тълкувателно решение, по извършването на делбата при наличието на смесена съсобственост, произтичаща от наследяване и правна сделка.
По касационната жалба на А. Й. А., Л. Р. А., Д. Р. А. и Ш. А. Я..
В изложението на касационните основания към касационната жалба не се сочи правен въпрос, по който съдът да се е произнесъл при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, обосноваващи допустимостта на касационното обжалване. В изложението се сочат оплаквания относно евентуална неправилност на съдебното решение, като може да се изведе искане за промяна на постоянната съдебна практика, отразена и обобщена с ТР №1/2004 г. на ОСГК на ВКС – т.8, но без да се сочат правни доводи за това, какво налага промяната в тълкуването на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, респ. възпроизведен в чл.349, ал.2 от ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. Твърдението на касатора е, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото ще бъде, като след промяна на съдебната практика /без да се сочи в каква насока/, ако в полза на една от съделителките, която не притежава друго жилище, се възложи в дял спорния между страните жилищен имот. Липсата на правни доводи, извън изложените съображения за справедливост в конкретния казус, води и до липса на основания за промяна в тълкуването на посочените по-горе разпоредби на процесуалния закон, дадено с ТР №1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения, не са налице основания за допустимост на касационното обжалване, сочени от двете групи касатори с подадените две касационни жалби, като при този изход на спора, не следва да се присъждат съдебни разноски за производството по чл.288 от ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №105/14.11.2011 г., постановено по гр.д.№ 240/2011 г. от Окръжен съд – Разград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.