3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София, 07.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2804/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Л. М. от [населено място] против решение №374 от 14.02.2018г. по т.д.3204/2017г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- Гаранционен фонд, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. К Я. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, чрез пълномощника си –адв. П. З. е поддържал основание по чл.280,ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Поставил е въпросите – „ От кой момент започва да тече погасителна давност по иск с правно основание чл.91,ал.1 ЗЗ /отм/ – от датата на непозволеното увреждане или от датата на плащането на увреденото лице”, 2/”Върху изплатената сума от Гаранционния фонд на увреденото лице следва ли да бъде начислена лихва за забава от датата на направеното от Гаранционния фонд плащане на увреденото лице”, 3/ „Обвързват ли съдебния състав, разглеждащ настоящият спор, приетите в друго гражданско производство писмени доказателства, в това число епикризи и съдебно-медицински експертизи” и 4 / „ При оспорване размера на присъдените разноски в изпълнителното производство, чия е доказателствената тежест относно доказване на техния размер и установяване на фактическа и правна сложност на изпълнителното дело”. Страната е посочила, че отговорите на тези въпроси щяли да допринесат за промяна на създадената с обжалваното решение практика. Развити са кратки оплаквания за неправилност на решението, така квалифицирани и от страната.” Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава извод за допускане на решението до касационно обжалване. Дори първият поставен въпрос да бъде приет за релевантен, въпреки че не е съобразен с това, че въззивният съд изрично е подчертал, че в законоустановения срок не е било направено възражение за изтекла погасителна давност и това е решаващият му мотив, то налице би било единствено общо основание. С допълващите мотиви, спрямо които въпросът е поставен, съдът е приел, че началния момент на срока за погасителна давност е момента на плащане на обезщетенията на увреденото лице. В тази насока е налице както задължителна тълкувателна практика т.14 ППВС № 7/88г., така и формирана по реда на чл.290 ГПК многобройна практика на ВКС – напр. решение № 178 от 21.102009г. по т.д. №192/09г. на ВКС, ІІ т.о., решение №15/11г. по т.д. №326/10г. на ВКС, ІІ т.о. и дл., според която вземането на Гаранционен фонд за платеното на увреденото лице застрахователно обезщетение се погасява с общата петгодишна давност по чл.111ЗЗД, чийто начален момент е датата на плащането. Наличието на такава практика изключва приложение на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК Същото е относимо и по вторият поставен въпрос, свързан изцяло с регресното право на ГФ, регламентирано от чл.91 ЗЗ / отм/. В тази връзка също е налице формирана константна практика на ВКС, с която въззивният съд изцяло се е съобразил и чието наличие изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Третият поставен въпрос е фактически, а не правни, поради което не е налице общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно дефинитивната определеност на общото основание с т.1 на ТР ОСГТК № 1 /09г. поставеният четвърти въпрос не е релевантен, тъй като е свързан с твърдения, неустановени по спора и с оплакване на страната за неправилност на акта, а не с процедирането или с правните изводи на съда. Този извод се налага и поради това, че в хода на производството ответникът нито е представил отговор на исковата молба, нито се е възползвал от даденото от въззивният съд възможност да ангажира доказателства, респективно да установи твърденията си за недължимост в този размер на процесното вземане.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. На ответника по касация следва да бъде присъдено 100лв. юристконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №374 от 14.02.2018г. по т.д.3204/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА К. Л. М. да заплати на Гаранционен фонд направените по делото разноски в размер на 100лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: