4
гр. д. № 967/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 221
София, 08.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 967/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 6425 от 14.09.2015 г. по гр. д. № 1869/2007 г. състав на СГС, ІV-В отд. е обезсилил решение от 30.03.2007 г. по гр. д. № 10455/2005 г. на С., І-г о, 40-ти състав и е върнал делото за конституиране на основание чл. 120 ГПК отм. на Столична община, встъпила в процесуалното правоотношение на починалата А. К. Ч. и за разглеждане на делото с нейно участие.
Срещу това въззивно решение е подадена касационна жалба от С. К. Й. от [населено място] с довод за допуснато нарушение на процесуалните правила. Намира че въззивната инстанция е превишила правомощията си, като след обезсилване на първоинстанционното решение е върнала делото за ново разглеждане с участието на новоконституираната на мястото на ищеца страна, вместо да прекрати производството по делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е направил искане за допускане касационна проверка на въззиввното решение по разрешените с него процесуални въпроси:
1. Когато въззивния съд установи, че в делото е участва ненадлежна страна, която не е правоприемник на първоначалния ищец, следва ли да обезсили първоинстанционното решение като върне делото за ново разглеждане или следва да прекрати производството по делото.
2. когато обезсили първоинстанционното решение следва ли да върне делото за ново разглеждане на същия състав или следва да го върне за разглеждане от друг състав.
3. Преюдициално ли е делото по спор между наследниците по завещание относно валидността на завещанието и въобще при конкуренция на права между наследници по завещание, по който спор не участва ответника по предявен от наследодателя иск за собственост.
4. когато в производството по ревандикационен иск почине ищецът, въпрос на основателност или на допустимост на иска е конкуренцията на права между лицата, претендиращи да са правоприемници на първоначалния ищец.
5. Следва ли частен правоприемник- заветник на ищеца по предявен иск за собственост да бъде служебно конституиран от съда на основание чл. 230, ал. 1 във вр. с чл. 227 ГПК или съдът трябва да конституира универсалният правоприемник по закон или по общо завещателно разпореждане, като частния правоприемник може да встъпи в делото като трето лице-помагач по реда на чл. 226, ал. 2 ГПК.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
Срещу касатора е предявен от А. Ч. ревандикационен иск за дворно място с площ от 1076 кв. м., съставляващо УПИ ХХV-2402 от кв. 201”а” по плана на [населено място], а по плана от 2001 г. УПИ XL-2402. Твърдяла е, че лицето Г. Ц., без да е надлежно упълномощена от нея и брат й, се е разпоредила със спорния имот през 1996 г. в полза на дъщеря си М. Д., а тя е продала имота същата година на ответника по иска, сега касатор. Твърди, че първият договор за продажба е нищожен на няколко основание: като сключен от лице без представителна власт; поради това че е привиден – с него е прикрито дарение; поради това, че противоречи на закона тъй като договора за продажба накърнява принципа за еквивалентност на престациите. Счита че поради нищожност на този договор за продажба следващата сделка с предмет същия имот не е породила действие, тъй като праводателят не е бил собственик, поради което и ответникът не се легитимира като собственик на имота.
С определение от 23.03.2006 г. са конституирани като трети лица, помагачи на ответника Г. К. Ц. и М. Д., прехвърлител по сделката, от която ответникът черпи права.
В хода на производството на 28.07.2006 г. е починала ищцата. С молба от 29.09.2006 г. процесуалният представител на ищцата адв. Р. е уведомила съда, за настъпилата смърт на ищцата, като е представила извлечение от акта за смърт и е поискала спиране на производството по делото.
С молба от 26.09.2006 г. третото лице помагач Г. Ц. е представила на съда саморъчно завещание, съставено от ищцата. Част от завещатнелното разпореждане има характер на завети в полза на физически и юридически лица. В т. V завещателката е направила завещателно разпореждане в полза на [община] като й е завещала имот известен с името „Т. баир”, с площ от 250 дка, одържавен и реституиран на наследниците на Ч., част от който е спорния имот. След завета в т. VІІ на завещанието на предпоследната страница завещателката е изразила воля, че …”завещава цялото останало наследство в полза на Американския университет в Б.”: Третото лице помагач е представило и удостоверение за наследниците, издадено от СО-район О., от което е видно, че наследник по закон на ищцата е лицето Л. Т. Б. син от починала леля на ищцата (сестра Р. Г. Б. на баща й К. Г. Ч.).
С определение от 10.10.2006 г. на основание чл. 120 ГПК съдът е конституирал на мястото на починала страна наследникът й по закон Л. Б. и универсалният заветник по завещанието Американският университет в [населено място]. С решение от 30.03.2007 г., постановено по гр. д. № 10455/2005 г., Софийски районен съд е отхвърлил исковете като неоснователни.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца Американски университет, [населено място]. Въззивният съд е извършил проверка за допустимостта на решение по възражението на ответника С. Й. и служебно и е намерил, че с представеното саморъчно завещание първоначалната ищца е завещала в полза на [община], сега район към Столична община, имота в м. „Т. баир”, част от който е този, предмет на иска.
След като е обсъдил и влязлото в сила решение от 28.02.2013 г. по гр. д. № 3814/2012 г на САС, с което предявеният от Сдружение „Американски университет в България” срещу Столична община иск по чл. 42, б. „а” ЗН е отхвърлен, въззивният съд е намерил, че адресат на посоченото завещателно разпореждане е Столична община, поради което първоинстанционният съд е направил неправилен извод за правоприемника, който с оглед конкретния предмет на делото, следва да замести ищцата в процеса. Въз основа на това е приел, че постановеното решение е недопустимо, следва да бъде обезсилено, като делото се върне на Софийски районен съд, І-во ГО, 40 състав за конституиране на основание чл. 120 ГПК (отм.) на Столична община на мястото на починалата ищца А. Ч. и за разглеждане и решаване на делото с нейно участие.
Касационна проверка на въззивното решение следва да се допусне по поставените първи и пети въпроси.
Първият въпрос за правомощията на въззивния съд, когато констатира че в делото участва ненадлежна страна, е разрешен от съда в противоречие с задължителната практика израз на която е т. 4 от Т.р. № 1 от 17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, предвид на това, че производството се е движило по реда на отменения ГПК. Това съставлява основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка.
По поставения въпрос 5. – следва ли частен правоприемник- заветник на ищеца по предявен иск за собственост, да бъде служебно конституиран от съда на основание чл. 230, ал. 1 във вр. с чл. 227 ГПК или съдът трябва да конституира универсалният правоприемник по закон или по общо завещателно разпореждане, като частния правоприемник може да встъпи в делото като трето лице-помагач по реда на чл. 226, ал. 2 ГПК, следва да се допусне касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК при наведените твърдения, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата по множеството дела, предявени от първоначалната ищца със сходен предмет – обявяване за нищожни разпоредителни сделки, извършени от лице, което не е било надлежно упълномощено и за правните последици на извършените следващи разпореждания с притежавани от нея имоти.
Останалите въпроси не са решавани от съда при формиране на процесуалния извод за недопустимост на решението, поради което не съставляват общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6425 от 14.09.2015 г. по гр. д. № 1869/2007 г. състав на Софийски градски съд, ІV-В отд.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: