ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 221
София, 12.03.2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети март 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4443 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 09.06.2008 г. по гр.д. № 1136/2007, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 11.01.2007 г. по гр.д. № 18818/2006 и са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 – 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът А. С. П., представляван от адв. Д от САК, който го обжалва в срок, като счита, че по обуславящия иск въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за съдържанието на искането на обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание, съответствието на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина и тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и кои са третите лица, пред които се уронва доброто име на работодателя, които са съществени, решени са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В изложението към касационната жалба са посочени и съществените процесуалноправни и материалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд по обусловения иск за обезщетение, както и значението им за уеднаквяване на съдебната практика и развитието на правото.
Ответникът по жалбата „Стилмет“ А. , София не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, поради което е без значение обжалваемия интерес на делото през въззивната инстанция, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите материалноправни въпроси са съществени – обуславят съдържанието на съдебното решение, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК).
Въззивният съд е приел, че в работно време ищецът е съставил и разпространил, сред настоящи и бивши работници при ответника, осмиващ вариант на проект за инструкция за етикеция в облеклото и поведението на служителите, с което е уронил авторитета на работодателя пред голям брой негови работници и трети лица, поискани са му обяснения за това нарушение на трудовата дисциплина, които той е отказал да даде, поради което му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, което съответства по тежест на извършеното нарушение.
Представените съдебни решения на Върховния касационен съд не са задължителни, тъй като не са Постановления на пленума на Върховния съд, постановени при действието на ЗУС нито Тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд, постановени при действието на ЗСВ, поради което повдигнатите процесуалноправни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По първият поставен въпрос съдът е приел, че обяснения трябва да бъдат поискани за всички извършени нарушения, същото е прието и в посоченото от касатора решение на Върховния касационен съд. В писмото, което ищецът е отказал да получи, е посочено, че се искат обяснения за деянията, извършени на съответната дата в административната сграда, свързани с разпространяване на целенасочени и злонамерени писмени материали, уронващи доброто име на предприятието, които са документирани с технически средства на фирмата. По втория поставен въпрос съдът е приел, че тежестта на наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, което не противоречи на посоченото от касатора решение на Върховния касационен съд, в което се приема, че във всички случаи съдът преценява това съответствие. В приложението към касационната жалба не е формулиран изрично материалноправния въпрос, че за нетежко нарушение на трудовата дисциплина (съставяне и разпространение на шеговит вариант на писмен акт на работодателя) е наложено несъразмерно тежко наказание (дисциплинарно уволнение). За да бъде поставен този въпрос, трябва да бъде посочена практика на съдилищата, по преценяването на тежестта на различни нарушения на трудовата дисциплина. Но в обжалваното решение въззивният съд е приел, че материалът не е шеговит, а осмиващ. По третия поставен въпрос касаторът счита, че трети лица са клиентите на дружеството-работодател, а съдът е приел, че това са неработещите в дружеството. По този въпрос не е представена противоречива съдебна практика, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него има трайно установена съдебна практика, че трети лица са всички лица, които са чужди на трудовото правоотношение – другите работници на същия работодател, клиентите на работодателя и другите лица, с които работодателят общува.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 09.06.2008 г. по гр.д. № 1136/2007.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.