О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр.София, 06.04.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 19/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на М. “Е” А. , гр. С. в несъстоятелност, срещу решение №471 от 24.06.2008г., постановено по в.гр.дело №1573/2006г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІV-В състав, с което е отменено частично решението от 22.03.2006г., постановено по гр.дело №1559/2005г. на Софийски районен съд, 78 състав, с което е отхвърлен изцяло искът по чл.407, ал.1 отм , а искът по чл.86 ЗЗД до размер на 448.15лв. и вместо това са уважени исковете по чл.407 ТЗ/отм/ за сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от 1.03.2005г. и за мораторни лихви в размер на 448.15 лв. В останалата част решението на СРС е оставено в сила. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно при наличието на отменителните основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието визирано в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация Б. Б. Л. от гр. В., чрез адв. И в писмен договор счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като формулирания от касатора за съществен процесуален въпрос не е съществен за делото, и на второ място дори да се приеме за съществен въпросът за реда за предявяване и приемане на вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност, решаването на този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Счита, че в случая не е налице основополагащ правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. За неоснователно е прието изложението по второто основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради различните факти по двете дела. По съществото на касационната жалба ответникът по касация счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с интерес над 1000 лв.
Въззивният съд е уважил обективно съединени искове по чл.407 ТЗ/отм/ и чл.86 ЗЗД срещу ответника М. “Е” А. в несъстоятелност, обявена с решение от 23.11.2006г., по т.дело №1340/2006г. на СГС. Ищецът е предявил исковете си преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на 1.03.2005г. С определение на СГС от 14.02.2007г. въззивното производство е спряно на основание чл. 637, ал.1 ТЗ. Същото е възобновено с определение от 21.05.2007г. по искане на ищеца, поради това, че вземането му не е било прието от синдика.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение касаторът трябва да посочи не само съществения материалноправен или процесуален въпрос, но трябва да бъде налице някое от основанието по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Касаторът счита въззивното решение в обжалваната му осъдителна част за недопустимо и прави искане ВКС да се произнесе по въпроса за обхвата и приложното поле на общото исково производство спрямо специалните процесуални норми при търговската несъстоятелност като бъде направено тълкуване на чл.637, ал.1 ТЗ във връзка с чл.694, ал.1 ТЗ, като съществен процесуален и материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото/ чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. Според касатора специалните процесуални норми на търговската несъстоятелност изключват тези на общия исков процес и кредитор, който не се възползва от специалната защита на чл.690, ал.1 ГПК не може да иска произнасяне по образуваното гражданско дело.
Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение намира за съществен материалноправен и процесуалноправен въпроса за процесуалните предпоставките, при наличието на които следва да бъде възобновено исковото производство по чл.637, ал.1 ТЗ. Поставеният въпрос е пряко относим към допустимостта на исковото производство, тъй продължаването му, е предпоставено от приложението на процесуални норми в ТЗ, Ч. Н. , от спазването на които зависи дали кредиторът ще може да ползва исковата защита за установяване на вземането си или правото му на защита ще бъде погасено, тълкуването на които от значение точното за прилагането на закона, а последното има отношение и за развитие на правото.
За неоснователно следва да се приеме основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част. Определението на СГС, ІVВ състав по гр.дело № 1873/2006г. е постановено при различна фактическа обстановка. Прието е, че исковото производство срещу ответник, за който има открито производство по несъстоятелност е недопустимо, след като е пропуснал да предяви вземанията си, възникнали преди откриване но производството по несъстоятелност, но не са били заявени в сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ.
Тълкуването на чл.280, ал.1, т.2 ГПК налага извода, че това основание е осъществено само при наличието на влезли в сила решения по граждански дела, с които същият правен въпрос е решен по различен начин, какъвто не е случая по настоящото дело.
В заключение, касационното обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато само на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №471 от 24.06.2008г., постановено по в.гр.дело № 1573/2006 г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІV В състав в осъдителната му част.
Насрочва делото в открито съдебно заседание …………………, за която дата се призоват страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: