ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 221
София, 30.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 275/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”Т” О. – гр. В. Търново срещу Решение № 572 от 21. ХІ.2008 г. по гр.д. № 928/ 2008 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено в сила Решение от 23.VІ.2008 г. по гр.д. № 177/ 2008 г. на Великотърновски районен съд, с което “Т” О. – гр. В. Търново е осъдено да заплати на Ц. И. М. – Е. с фирма “Е” – гр. В. Търново сумата 2100 лв., дължима по Договор за упражняване на строителен контрол от 20.ІХ.2004 г., със законната лихва от 28.І.2008 г. и сумата 468.88 лв. – обезщетение за забавено плащане, с оплакване, че решението е незаконосъобразно.
В писмено Становище жалбоподателят излага, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – с решението се разрешават материалноправни въпроси, по които трябва да има еднакво и повтарящо се тълкуване и прилагане на закона, а съдът неправилно е квалифицирал юридическите факти и правните им последици, и правните изводи са неправилни и незаконосъобразни, защото не кореспондират с доказателствата и не намират опора в закона. Жалбоподателят поддържа, че решението противоречи на практиката на ВКС: за свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД: Решение № 6 от 3.ІІ.1995 г по гр.д. № 968/ 1994 г., ТР на ОСГК на ВКС № 1 от 12.ІV.1990 г. по гр.д. № 91/ 1989 г. и ТР на ОСГК № 122 от 1. ХІІ.1986 г., и по приложение на чл. 81 ал. 1 ЗЗД: Решение № 1* от 6.І.1994 г. по гр.д. № 514/ 1993 г. и Решение № 109 от 27.VІІ.2004 г. по гр.д. № 1425/ 2003 г.
Ответникът по касационната жалба Ц. И. М. – Е. с фирма “Е” – гр. В. Търново по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен иск за възнаграждение по Договор за упражняване на строителен надзор, е приел, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, тъй като на ответника са изплатени суми за обекта, както е посочено в Уведомително писмо на ДФ ”З” изх. № 01-2600/2163/ 13. Х.2006 г., което може да стане само след издаване на разрешение за ползване. Съдът е изложил, че не се касае за договор, който следва да бъде потвърден от трето лице, като уговореното в т.5 на р.13 “Заключителни разпоредби – опис на приложените документи”, че сумите по т.7.1 и т.7.2 се разплащат след одобрение от програма САПАРТ, има предвид не одобряване на договора, а одобряването от органа по управлението на средствата по програма САПАРТ, на направените разходи от инвеститора, която клауза е нищожна, като уговорена в нарушение на принципа за равнопоставеност в гражданскоправните отношения и на принципа по чл. 81 ал.1 ЗЗД. Съдът е заключил, че неодобряването на разходите не е по причина на ищеца, а на поведението на ответника, непредставил на органа на управление на средствата по програма САПАРД изрядни документи, поради което ответникът неоснователо отказва да плати възнаграждението, като поначало не спори, че ищецът е изпълнил възложеното.
Жалбоподателят не сочи кой е същественият материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, за който поддържа, че е решен в противоречие с трайноустановената съдебна практика на ВКС. От данните по делото може да се изведе същественият материално -правен въпрос: дължи ли възложителят възнаграждение по договор за упражняване на строителен надзор, ако с договора е уговорено, че възнаграждението се плаща след одобрение на разходите от програма САПАРТ. Въпросът е съществен, тъй като от решаването му зависи изходът на делото.
Към така изложеният съществен материалноправен въпрос няма отношение поставеният от жалбоподателя въпрос за свободата на договаряне на страните при сключване на договорите. Няма спор, че страните свободно могат да определят съдържанието на договора, в който смисъл е постоянната съдебна практика, изразена и в посоченото Решение на ВКС № 6 от 3.ІІ.1995 г. по гр.д. № 968/ 1994 г., и по който въпрос нямат приложение посочените ТР на ОСГК на ВКС № 1 от 12.ІV.1990 г. по гр.д. № 91/ 1989 г., отнасящо се за незаконни доходи по чл. 31 т. 2 ЗСГ, нито ТР на ОСГК № 122 от 1. ХІІ.1986 г. за възможността съдът служебно да се произнесе за връщане на разменените престации. Въпросът за свободата на договаряне може да е важен, но не е съществен за делото, тъй като не се отразява на изхода му.становено е неизпълнение на задължението на ответника да плати уговореното възнаграждение, като клаузата на т.5 на р.13 “З” на договора, че сумите се разплащат след одобрение по програма САПАРТ, не може да го освободи от това задължение, както е приел и въззивният съд. Ищецът е изпълнил задълженията, поети с договора, а ответникът е нарушил изискванията за оформяне на документите – причина за неодобрението на разходите от органа по програма САПАРТ. Следователно и да се приеме, че съгласно чл. 90 ал. 1 ЗЗД, че страните имат свобода да определят съдържанието на договора и че следва да запази действието си клаузата по р.13 т.5, както се поддържа от жалбоподателя, налице е задължение за плащане на възнаграждението. Посочената клауза изисква одобрение на разходи по програма САПАРД, но в случая причината за неодобрението на разходите е у ответника, непредставил изрядни документи по програмата, което не го освобождава от задължението му към ищеца.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по чл. 81 ал. 1 ЗЗД – Решение № 1* от 6.І.1994 г. по гр.д. № 514/ 1993 г. и Решение № 109 от 27.VІІ.2004 г. по гр.д. № 1425/ 2003 г. Неизпълнението на ответника, както е прието от въззивния съд, на изискванията за съставяне на документацията по програма САПАРТ, е причина да не се одобрят разходите за строителен надзор за обекта, въз основа на което той не може да откаже да плати възнаграждение на ищеца, изпълнил задължения, поети с договора, щом като за обекта е изплатена финансова помощ, съгласно Уведомителното писмо, с изключение на разходите за строителен надзор по изложената причина. Не е налице обективна невъзможност за неизпълнение по чл. 81 ал. 1 ЗЗД – длъжникът не може да бъде освободен от отговорност, тъй като невъзможността да изпълнение не се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Въззивното решение е в съответствие с установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 81 ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 572 от 21. ХІ.2008 г. по гр.д. № 928/ 2008 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: