O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 01.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1241/2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 45847/21.06.2010 год. на Р. И. Х. от[населено място] чрез адв.Н. С. – САК срещу въззивно Решение от 20.05.2010 година, по гр.възз.д. Nо 631/2010 година на С. градски съд, с което е оставено в сила решение по гр.д.Nо 24198/2007 година на С. районен съд по отхвърления иск за нищожност на саморъчно завещание на основание чл. 42 б.”в” ЗН.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод , че по съществения материално-правен въпрос за нищожността на саморъчното завещание с възмезден мотив е налице влязло в законна сила Решение от 03.06.1998 година по гр.д. Nо 6276/1995 година на РС-С. , с което в рамките на спора по чл. 87 ал.3 ЗЗД , чл. 108 ЗС и чл. 135 ЗЗД , е прието, че процесното саморъчно завещание е нищожно, а с обжалваното решение се приема обратното- че е действително.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- Л. Б. чрез адв.С.Ц.- САК, с които отговор се излагат обстойни съображения за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв..при данните за данъчната оценка на имота от 45 739.60 лв.
Основният спор- за недействителността на саморъчно завещание на основание чл. 42 б.”в” ЗН , в което завещателят е изразил воля, че завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на едно лице за „грижите полагане към него и за бъдещите такива „ и защото „е доволен от грижите полагани за него и е уверен , че и за в бъдеще ще бъде така”, е решено с обжалваното решение при негативен отговор на съда, след като същият на базата и на много други писмени доказателства, приема по принцип, че саморъчното завещание може да бъде недействително по чл. 42 б.”в” ЗН само, ако то е съставено при единствения мотив на завещателя , че бенефициерът ще полага грижи за него до края на живота му , но когато има ясно и категорично изразен възнаградителен мотив- за полагани грижи в миналото, не може да се приеме , че саморъчното завещание няма безвъзмезден характер.
При преценка на наведените доводи и представеното съдебно решение , настоящият състав намира , че НЕ са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК.
Съгласно ТР 1/ 2009 ОСГКТК, за да бъде направена от ВКС констатация , в рамките на селекцията по чл. 288 ГПК , за противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос по чл. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, касаторът следва да е ангажирал доказателства за наличието на влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите , имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
С посоченото Решение от 03.06.1998 година по гр.д. Nо 6276/1995 година на СРС , в рамките на спор по чл. 87 ал.3 ЗЗД, чл. 108 ЗС и чл. 135 ЗЗД имплицитно приема , че саморъчно завещание на Г. М. в полза на Н. Г. , в което е посочено, че се прави в нейна полза „ за това , че тя е полагала грижи за завещателя и ще полага до края на живота му” , е нищожно поради възмездния му характер.
С това съдебно решение , решаващият съд не само , че няма изрично произнасяне по заявен иск по чл. 42 от ЗН, но е формирал воля и то само в мотивите на съдебния акт, тълкувайки само част от завещателните разпореждания, които мотиви не обуславят крайния акт по отхъврлените искове по чл. 87 ал.3 ЗЗД , чл. 108 ЗС.
При данните по делото не може да се приеме тезата на касатора , че поставеният материално-правен въпрос за недействителността на саморъчно завещание по чл. 42 б.”в” ЗН е разрешен по противоречив начин от съдилищата , след като съдилищата са тълкували волята на завещателя касаеща възмездността на завещателното разпореждане въз основа на различни части на завещанието., а не на цялостно изразената воля, в които смисъл е налице и съдебна практика/ по други дела между страните/, представена с отговора на касационната жалба от защитата на ответника Л. Б..
Ето защо и на основание по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 45847/21.06.2010 год.,заявена от Р. И. Х. от[населено място] чрез адв.Н. С. – САК срещу въззивно Решение от 20.05.2010 година, по гр.възз.д. Nо 631/2010 година на С. градски съд, с което е оставено в сила Решение по гр.д.Nо 24198/2007 година на С. районен съд по отхвърления иск за нищожност на саморъчно завещание на основание чл. 42 б.”в” ЗН.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :