О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
[населено място] 10.05.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№877/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №469/08.02.2017г. по ч.гр.д.№520/17г. Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане №33044/16.12.16г. по гр.д.№6909/2016г. по описа на Софийски градски съд,с което е върната исковата молба на Н. Д. Г. , поради неотстраняване на нередовности.
Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба от Н. Г.,в която се твърди неправилност,поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Частната касационна жалба е подадена в установения срок срещу подлежащ на обжалване по посочения ред съдебен акт от легитимирана да обжалва въззивното определение страна,което я прави допустима.
За да потвърди обжалваното пред него разпореждане на първоинстанционния съд,с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба с предявен иск по чл.694 ТЗ,с определението си САС е приел,че по делото не са представени доказателства,от които би могъл да се направи извод за спазени процесуални предпоставки за допустимост на предявения от жалбоподателя иск – подадено възражение по чл.690 ал.1 ТЗ /доколкото представеният документ,озаглавен „възражение“ не става ясно кой е авторът на ръкописно поставената върху него дата и номер/,както и постановено по реда на чл.692 ал.3 ТЗ определение на съда по несъстоятелността,с което евентуално направеното от жалбоподателя възражение е оставено без уважение.Тъй като след двукратно даване на указания до ищеца за ангажиране на доказателства за наличието на посочените предпоставки,те са останали неизпълнени, САС е заключил,че СГС е процедирал правилно,като е върнал исковата молба. Допълнително въззивният съд е посочил,че след като ищецът е твърдял,че е бил уведомен за постановено определение по чл.692 ал.3 ТЗ с връчено му съобщение, същият би могъл да представи препис от него,а с оглед твърдението,че това определение не е било обявено в Търговския регистър /което съдът и е установил след съответна справка/,е невъзможно за съдебния състав да констатира и служебно наличието на посочената процесуална предпоставка.
В обосноваване допустимост на касационното обжалване е поставен въпросът „След като в производството по несъстоятелност съдът не е спазил изискването да обяви в ТР определението си по повод направено възражение по чл.690 ТЗ не е ли достатъчно отбелязването на полученото съобщение за определението за преценката на съда относно спазването на сроковете?“ Посочено е,че въпросът е от значение за точното прилагане на закона,като се сочи като допълнителен критерий за допускането хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС намира,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на така постановеното определение на САС. Поставеният от жалбоподателя въпрос не осъществява характеристиките на правен такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,приложими и по отношение на частните касационни жалби,тъй като не е свързан с решаващите изводи на въззивния съд. Видно от мотивите към определението,не извод за неспазен преклузивен срок за предявяване на иска по чл.694 ТЗ е послужил за крайния изход на делото,а липсата на доказаност изобщо за предприета процедура по оспорване пред съда по несъстоятелността на списъка на неприетите вземания и произнасяне на същия по реда на чл.692 ал.3 ТЗ,доколкото именно тези обстоятелства са поставени от законодателя като изискване за допустимост на установителния иск с разпоредбата на чл.694 ал.1 ТЗ. Наред с това нито в частната касационна жалба,нито в приложеното изложение, не е обосновано и наличието на конкретни обстоятелства,правещи поставения въпрос такъв от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК вр. т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Разпоредбата на чл.694 ал.1 ТЗ , както и тази на чл.129 ал.2 ГПК са приложими към настоящата хипотеза,същите поставят по императивен начин необходимостта исковата молба да отговаря на определени изисквания и как следва да процедира съдът при липсата им; разпоредбите са достатъчно ясни и не се нуждаят от тълкуване.
Поради това следва да се приеме,че не са налице основания за допускане на атакуваното определение до касационен контрол.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №469/08.02.2017г. по ч.гр.д.№520/17г. Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.