4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
С., 11,03,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №941/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. фонд „З.”, [населено място] против решение №2017 от 05.11.2014 г. по т.д. № 2666/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – М. [фирма], [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 09.04.2014г. по гр.д. №15525/13г. на СГС, с което е бил уважен предявения М. [фирма], [населено място] против ДФ „ З.” иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че дружеството- ищец по спора е изправна страна по сключения между страните договор, който съответства на предвиденото в Наредба № 14/18.05.2001г. Ищецът е установил, че инвестицията е направена в съответния договорен размер и срок, поради което и му се дължи заплащане на договорената помощ.Съдът е мотивирал, че били налице нормативно установени правила,определящи задълженията на участниците в правоотношението и ако касаторът- въззивник в производството пред САС, считал, че договора страда от определени пороци същият е следвало да прояви активност и защити правата си. В тази връзка е преценено като неоснователно поддържаното от жалбоподателя разбиране, че преддоговорните отношения, във фазата на административната процедура били опорочени, тъй като, според състава, ДФ „ З.” трябвало да защити правата си по друг ред, с оглед валидно сключения договор. За неоснователно е преценено и възражението на ДФ „З.” за допуснати процесуални нарушения,поради отхвърляне на доказателствените му искания от първостепенния съд за установяване, че първоначалната административна процедура била опорочена, тъй като тези доказателства нямали значение за изпълнението на договора. В тази връзка е посочено, че чл.4.4. съдържа такива основания, които и да не бяха посочени, ако се установят имали за правна последица отказ от плащане, но ищецът не е твърдял такива основания за неизпълнение на договора. Направен е извод, че не защото не са налице визираните в чл.4.4 основания за отказ от плащане, а защото не са налице никакви установени обстоятелства по неизпълнение на договора, отказа да се плати е незаконосъобразен.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпроса – „ Подлежи ли на връщане предоставената безвъзмездна помощ по програма С. на основание т.8.1. от процесния договор поради представяне на неистински документ /оферта/, който е едни от изискуемите от закона документи необходими за проекта на дружеството и въз основа на който проект се сключва именно процесния договор” и „Дали т.8.1. от договора е приложима както в случай на представени документи с невярно съдържание или подправени такива при и по повод удостоверяване изпълнението на задълженията по договора, така и за представени документи с невярно съдържание или подправени такива преди сключване на договора / респ. за преддоговорните правоотношения”. Тези въпроси касаторът е обобщил в края на изложението си с поставения въпрос – ” Клаузата на т.8.1 от договора съгласно, която при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива ползвателят на помощта дължи възстановяването й, ведно със законната лихва върху нея от датата на извършване на нарушението, респективно от узнаването му касае ли преддоговорните отношения между Д. и бенефициента”. Така формулираният обобщен въпрос, с оглед приетото от въззивния съд, изложено по-горе е релевантен.В тази връзка, въпросът за възстановяване на отпусната безвъзмездна помощ е решаван еднозначно при наличие на представени неистински оферти при избор на подизпълнители в приложената практика на ВКС, като тези задължителни за състава на САС разрешения не са били съобразени от него. Освен това изрично с решение №112 от 10.09.2012г. по т.д. №359/11г. на ВКС, ІІ т.о., също постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че представянето на неистински документи от кандидата за финансовата помощ по програмата, като част от изискуемите документи, съставлява нарушение на договора, сключен въз основа и в резултат от одобряването на проекта, поради което и дружеството следва да върне предоставената помощ, предвид представянето на документи с невярно съдържание. В случая, проверката дали ищецът е представил три годни оферти при одобряване на проекта за подизпълнител е счетена от въззивния съд за неотносима към изпълнение на задълженията на бенефициента, след като вече бил сключен договор. С цитирания съдебен акт, ВКС, в условията на задължителна за съдилищата практика е приел, че именно установената етапност на договарянето е без значение, с оглед приложимостта на условията за валидност на протичане на установената от закона процедура и че противно на приетото от въззивния съд, независимо че ДФ „ З.” е одобрил подизпълнител и проекта представен от ищеца – с оглед одобряване на инвестиционните разходи, установеното в хода неизпълнение по смисъла на чл.8.1 следва да бъде отчетено и съобразено при преценка за дължимост на плащането на безвъзмездната помощ. Или допуснатото противоречие със задължителна за съдилищата практика е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 23 424лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2017 от 05.11.2014 г. по т.д. № 2666/2014 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- Д. фонд „З.”, [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 23 424лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: