3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр. София, 13.04.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3809/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Я.Я. – председател на Апелативен съд – В. Търново против решение № 284/06.07.2019 г. по в.гр.д. № 289/2019 г. по описа на Окръжен съд– Плевен,с което е обезсилено,като недопустимо решение № 42/ 12.03.2019 г., постановено по гр.д. № 647/2018 г. по описа на Районен съд – Левски, с което са отхвърлени предявените от Н. Р. Л. против Прокуратура на РБ ,Окръжен съд – Русе и Апелативен съд – В. Търново искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за солидарно заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.,поради нарушаване на правото на чл.6,пар.1 ЕКЗПЧОС за разглеждане и решаване в разумен срок на висящото производство по дп № 790/2012 г. на ОП-Русе,нохд № 629/2013г.на ОС – Русе,внохд № 118/2014г.на АС – В.Т.,кнд № 1868/2014г.на ВКС,внохд № 191/2015г. на АС-Варна,нохд № 524/2015 г.на ОС-Русе,внохд № 428/2017г.на АС – В.Т.,кнд№ 459/2018г.на ВКС,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2016 г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на процесуалните правила.Иска се отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.
Като основания за допускане на касационна проверка се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси – 1.Необходими другари ли са в производствата по делата по ЗОДОВ Прокуратура на РБ, в качеството й на ответник по иска и в качеството й на контролираща страна, съгласно чл.10ал.1 ЗОДОВ във вр.чл.26,ал.3 ГПК; 2.Ако наред с Прокуратура на РБ в производствата по делата по ЗОДОВ като ответник участва и друг държавен орган, задължително ли е участието на прокурор, както в качеството му на контролираща страна по смисъла на чл.10,ал.1 ЗОДОВ, така и в качеството му на ответник по делото. Позовава се на противоречие с ТР № 3/22.04.2005 г по т.д.№ 3/2004 г.на ВКС,ОСГК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по касация – Н. Р. Л. ,Прокуратура на РБ и Окръжен съд – Русе.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд при упражняване правомощията си по чл.269 ГПК и позовавайки се на т.15 от ТР № 3/22.04.2005г по т.д._№ 3 /2004 г,на ОСГК на ВКС и императивната норма на чл.10,ал.1 ЗОДОВ е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо,тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – неучастие на задължителна страна,а именно районна прокуратура – Левски.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Формулираните правни въпроси обуславят решаващата воля на съда, поради което представляват общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК,но не обосновават наличието на поддържаната специфична предпоставка по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС, на която се позовава и самият касатор, а именно т.15 от ТР № 3/22.04.2005г по т.д._№ 3 /2004 г,на ОСГК ,според която задължителното участие на прокурор съгласно чл.10,ал.1 ЗОДОВ е в качеството му на контролираща страна,която има гарантирано от закона участие в процеса като главна страна,а именно като необходим другар на държавните учреждения – ищци или ответници с оглед защитата на държавния интерес/чл.19,ал.2 ГПК, т.17 от ТР №1/2001г.по т.д.№ 1/2000 г.,ОСГТК на ВКС/.И както е прието в мотивите към т.15 от ТР № 3/2005г.на ОСГК на ВКС,когато прокуратурата на РБ е единствен ответник в производството по ЗОДОВ, съответните й структурни звена могат да я представляват по право, поради което участието на прокурор като контролираща страна не е задължително, защото качеството на контролираща страна не се съвместява с качеството на страна, заинтересована от изхода на делото. Когато обаче наред с Прокуратурата на РБ ответник е и друг държавен орган, прокурорът участва задължително като контролираща страна/чл.10,ал.1 ЗОДОВ 8.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка по касационната жалба на Апелативен съд – В. Т..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 284/ 06.07.2019 г. по в.гр.д. № 289/2019 г. по описа на Окръжен съд– Плевен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: