О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр. София, 14.07.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 2965 по описа на Върховния касационен съд за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Л. Г. от И., чрез пълномощника й адв. Л. П. от [населено място] против определението от 16.03.2015 год. по гр. д. № 4350/2013 год. на ВКС, ІІ г. о. С него е прекратено касационното производство и делото е изпратено на Районен съд, [населено място] за архивиране на основание чл. 57, ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата.
В подадената в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна жалба се поддържа становище за неправилност на обжалвания съдебен акт поради това, че с настъпване на смъртта на съделителката М. П. на 17.06.2011 год. по силата на закона производството по делото е спряно. Поради това и последващите процесуални действия по него без участието на правоприемниците й са недопустими, в т. ч. и постановените решения за извършване на делбата. Касационният съд по образуваното по жалбата против въззивното решение производство е следвало да го обезсили, както и това на първоинстанционния съд и да върне делото за разглеждането му при участие на надлежните страни, в т. ч. наследниците на починалата първоначална съделителка. Според жалбоподателката разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ПАдмС е тълкувана разширително и иска обжалваното определение да бъде отменено.
Ответницата по частната жалба Г. Т. оспорва същата в представения писмен отговор, чрез адв. Л. В. от П..
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
Касационното производство по гр. д. № 4350/2013 год. на ВКС, ІІ г. о. е образувано по касационната жалба на настоящата жалбоподателка Л. Г., чрез адв. Л. П., против въззивното решение по гр. д. № 3418/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното по извършване на делбата чрез изнасяне на публична продан на делбения имот. В това производство е констатирано, че съделителката М. П. е починала още в хода на първоинстанционното производство, на 17.06.2011 год., поради което и с нарочно определение от 26.09.2014 год. са конституирани правоприемниците й С. Г., А. П. и Ш. П., всички от И.. Тъй като на последните не е било съобщено въззивното решение и възможността да го обжалват, нито им е бил връчен препис от подадената против него касационна жалба, съдът е счел, че не е ясен предмета на касационното производство и постановил делото да се върне на въззивния съд за уведомяване на конституираните наследници на починалата страна. Поради невнасяне на разноските в размер на 3 000 лв. за изпълнение на горното със съдебна поръчка до И. от съделителите по делото, на които е указано това, касационният съд прекратил производството по делото и постановил внасянето му в архив, съгласно чл. 57, ал. 2 ПАС.
Настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. счита обжалваното определение за неправилно, поради неприложимост на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Правилника за администрацията на съдилищата, както поради липса на основанията за това, така и по аргумент от чл. 1 от същия. Внасянето в архив на дела по делбени производства в приложената от предходния състав разпоредба касае такива, по които е допусната делбата, ако съделителите в дадения срок не са внесли разноски за извършване на експертиза за оценка на имотите и съставяне на дяловете, т. е. при висящо производство във втората фаза на съдебната делба. Настоящата хипотеза е различна – фазата по извършване на делбата е приключила с постановено въззивно решение, което е обжалвано с касационна жалба от един от съделителите. Поради това и изложеното съображение в обжалваното определение за неясен предмет на касационното производство не се споделя от настоящия състав, а фактът на настъпилата смърт на съделителката М. П. в хода на производството и неучастието в него на нейните наследници е относим към въпроса за допустимостта на постановеното решение по извършване на делбата, обусловена от спазване на чл. 227 ГПК. Както се прие в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебното решение във всяко положение на делото се проявява и във фазата по чл. 288 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради тези съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на същия състав на ВКС за продължаване на процесуалните действия в производството по чл. 288 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 46 от 16.03.2015 год. по гр. д. № 4350/2013 год. на ВКС, ІІ г. о. и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия състав на ВКС за продължаване на процесуалните действия в производството по чл. 288 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.