5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 15.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1284 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №2192/06.11.2013г. по ч.т.д.№1229/13г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено определение №687/25.06.13г. по т.д.№60/2010г. на Старозагорския окръжен съд, с което е било прекратено като недопустимо производството по предявените искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.26 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че ищците по настоящото дело Б. Н., А. Д. и И. В. са закупили през 2004г. от [фирма] съответно първи етаж, четвърти етаж и прилежащото дворно място към пететажната масивна административна сграда, построена в УПИ ІХ-2838 от кв.71 по плана на [населено място]. Същевременно ответниците – множество физически лица, се легитимират като собственици на същата сграда и място по силата на приватизационна сделка по чл.35, ал.1 ЗППДОбП /отм./ на общинското предприятие [фирма], преобразувано впоследствие чрез вливане във [фирма]. Прието е, че предявените искове по чл.108 ЗС за собственост на етажите и земята и по чл.26 ЗЗД за нищожност на приватизационната сделка са процесуално недопустими, поради формирана сила на пресъдено нещо по предходно дело – гр.д.№1044/2003г. на Старозагорския районен съд. По това дело във въззивната инстанция са били уважени предявените от ответниците в настоящото производство, като правоимащи по чл.35, ал.1 ЗППДОбП /отм./, срещу [фирма], искове по чл.108 ЗС за същата сграда. Исковата молба е била вписана на 07.05.2003г., а нотариалните актове, от които черпят права Б. Н., А. Д. и И. В., са оформени и вписани през 2004г. Налице е прехвърляне на спорното право в хода на висящия процес от ответника [фирма] на сегашните ищци Б. Н., А. Д. и И. В., които са обвързани от влязлото в сила решение на основание чл.298, ал.2 ГПК.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищците Б. Н., А. Д. и И. В.. Те поддържат, че не са обвързани от силата на пресъдено нещо по предходния спор за собственост, тъй като не са били страни по това дело, а освен това са придобили собствеността върху процесните имоти през месец юни 2004г., преди искът за собственост да е бил насочен срещу техния праводател [фирма]. Към момента на конституирането на [фирма] като страна по предходното дело дружеството вече не е било собственик на спорните имоти и не е било материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск за собственост. Извършеното на 07.05.2003г. вписване на исковата молба по предходното дело нямало действие по отношение на жалбоподателите, тъй като срещу тях не е имало заведена искова молба. Вписването на 27.07.2004г. на възбрана върху спорните имоти, като обезпечение по бъдещ иск срещу [фирма], също не засягало техните права, тъй като възбраната била вписана след като те вече са придобили от дружеството части от спорната сграда. Освен това – вписването на исковата молба по предходното дело било извършено по партидата на други ответници, а не на праводателя на жалбоподателите [фирма], затова те не са могли да узнаят за висящия спор по това дело.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е прехвърляне на спорното право по смисъла на чл.226 ГПК, когато исковата молба е вписана и предявена в един по-късен момент в сравнение с първоначалните ответници, а прехвърлянето на спорното право е станало преди вписване по отношение на този ответник. По този въпрос се поддържа твърдение за противоречие на обжалваното определение и т.2 на ТР №3/19.07.10г. по тълк.д.№3/2009г. на ОСГК на ВКС, както и решение №281/29.10.12г. по гр.д.№130/12г. на ВКС, І ГО.
2. Разпростират ли се субективните предели на силата на пресъдено нещо по отношение на лице, което е придобило спорното право преди конституирането на праводателя му като страна в процеса и вписването на исковата молба срещу него.
По този въпрос жалбоподателят счита, че въззивното определение противоречи на решение №955/29.12.09г. по гр.д.№2640/08г. на ВКС, І ГО.
Ответниците в производството оспорват частната жалба. Считат, че тя не следва да бъде допусната до разглеждане, а по същество – че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав приема следното:
Предмет на спора по настоящото дело са искове по чл.26 ЗЗД и по чл.108 ЗС – за собственост на първи етаж, четвърти етаж и прилежащото дворно място към пететажната масивна административна сграда, построена в УПИ ІХ-2838 от кв.71 по плана на [населено място]. Ищци по делото са Б. Н., А. Д. и И. В., а ответници – множество физически лица, претендиращи право на собственост върху дворното място и цялата сграда по силата на приватизационна сделка по чл.35, ал.1 ЗППДОбП /отм./.
Ответниците по настоящото дело са били ищци по предходното гр.д.№1044/2003г. на Старозагорския районен съд, което е имало за предмет иск по чл.108 ЗС за същото дворно място и за цялата пететажна административна сграда. Ответници по това дело са били [фирма]; [фирма]; [фирма] [фирма] и [фирма], видно от удостоверението, находящо се на стр.35-46 от първоинстанционното производство по настоящото дело. Исковата молба е вписана на 07.05.03г., видно от същото удостоверение. С определение на съда от 02.08.2004г., на основание чл.120 ГПК /отм./, на мястото на [фирма] е конституиран неговият правоприемник [фирма], видно от копието на определение, намиращо се на стр.258 от първоинстанционното производство по настоящото дело. Основание за правоприемството е вливане на [фирма] във [фирма], извършено с решение от 01.07.2003г. по ф.д.№3809/03г. на СГС, ФО, обнародвано в ДВ бр.108/2003г. – стр.223 и стр.257 от първоинстанционното производство. Преди конституирането на [фирма], през месец юни 2004г., същото дружество е продало на Б. Н., А. Д. и И. В. имотите, които са спорни в настоящото второ по ред дело за собственост – първи етаж, четвърти етаж и прилежащото дворно място към пететажната масивна административна сграда, построена в УПИ ІХ-2838 от кв.71 по плана на [населено място]. С влязлото в сила решение по първото дело искът по чл.108 ЗС е бил уважен.
При тези данни настоящият състав приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос се свежда до това дали е налице прехвърляне на спорното право от ответника, когато исковата молба срещу него е насочена и вписана след прехвърлянето. Този въпрос обаче не съответства напълно на фактите по настоящото дело, затова не обуславя изхода на процесуалноправния спор и по него не може да се допусне касационно обжалване. Действително, жалбоподателите в настоящото производство са придобили спорните имоти през месец юни 2004г., преди техният праводател [фирма] да бъде конституиран като ответник в производството по предходното дело – гр.д.№1044/2003г. на Старозагорския районен съд. Самото дружество [фирма] обаче е придобило едно спорно право, тъй като вливането на [фирма] в него е настъпило в условията на висящ процес по гр.д.№1044/2003г. на РС Стара Загора. С други думи – при условията на висящ процес по гр.д.№1044/2003г. и при вписана искова молба по това дело, първоначалният ответник [фирма] се е влял във [фирма], а от своя страна [фирма], също при условията на висящ процес, е прехвърлило част от спорното право на настоящите частни жалбоподатели и ищци по второто дело за собственост Б. Н., А. Д. и И. В.. При това положение Н., Д. и В. са придобили едно спорно право, след вписването на исковата молба по делото, независимо от това, че техният праводател е конституиран в процеса по-късно, след като вече е прехвърлил на свой ред спорното право. Изправени сме пред хипотеза на прехвърляне на спорното право след вписването на исковата молба по делото, а не преди това, както е в първия процесуалноправен въпрос. При прехвърляне на спорното право приобретателят може и да не бъде конституиран в процеса като страна, а ако бъде конституиран – исковата молба не подлежи на ново вписване. Затова липсата на вписване на искова молба спрямо приобретателя [фирма] не е аргумент в подкрепа на тезата, че чл.226, ал.3 ГПК в случая не е приложим.
Обжалваното определение не противоречи на разрешението, дадено с т.2 на ТР №3/19.07.10г. по тълк.д.№3/2009г. на ОСГК на ВКС, според което вписването на исковата молба по чл.114 ЗС има оповестително-защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица. В настоящия случай исковата молба по първия спор за собственост е вписана и това вписване има оповестително действие за приобретателите на спорното право – както за [фирма], така и за последващите приобретатели Б. Н., А. Д. и И. В.. По същата причина обжалваното определение не противоречи и на решение №281/29.10.12г. по гр.д.№130/12г. на ВКС, І ГО, в мотивите на което е посочено, че приобретателят на спорното право няма да бъде обвързан от влязлото в сила решение само ако е придобил това право преди вписване на исковата молба, ако тя е подлежала на вписване съгласно чл.114 ЗС.
По същите съображения липсва противоречие между обжалваното въззивно определение и решение №955/29.12.09г. по гр.д.№2640/08г. на ВКС, І ГО по втория процесуалноправен въпрос, който също е свързан с прилагането на чл.226, ал.3 ГПК. В настоящия случай правоприемството между [фирма] и [фирма], както и последващото правоприемство между [фирма] и Б. Н., А. Д. и И. В., е настъпило в хода на висящ исков процес, при условията на вписана искова молба по него, докато в посоченото решение на ВКС ответникът по делото се е позовал на права, придобити по приватизационна сделка преди вписване на исковата молба по спора за собственост на прехвърленото имущество.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2192/06.11.13г. по ч.т.д.№1229/13г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: