О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 15.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 841 /2015 г
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална спортна академия „В. Л.” [населено място] против решение от 14.08.2014г. по гр.д.№ 9024/2010г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 12.05.2010г. по гр.д.№ 7990/2006г. на Софийски РС, с което са отхвърлени предявените от касатора искове 1. по чл. 97, ал.1 ГПК /отм/ да се признае за установено по отношение на Столична община, че държавата е собственик на ПИ 2216 в кв. 155 по плана на [населено място] „Студентски град” с площ 609 кв.м. очертан по т. 1,2,9,3,4,5,6,7,1 по скицата на в.л. П. от 03.05.2012г. л. 197 от делото на СГС, по настоящем с идентификатор 68134.1605.2216 по кадастралната карта на р. „Студентски град/, 2. по чл. 108 ЗС да бъде осъден А. П. П. да предаде владението на недвижим имот УПИ ІІ-2216 в кв. 155, целия с площ 1539 кв.м. по цифрите 8,9,10,11,12,13,14,8, и 3.по чл. 109 ЗС да бъде осъден А. П. П. да преустанови строителството на обект „магазини и бар”в УПИ ІІ-2216 от кв.155, 4.иск по чл. 108 ЗС да бъдат осъдени ответниците Е. Т. Д., починала в хода на процеса, заместена от наследниците си Т. Г. А., К. Г. А. и М. К. Б., ответника И. Х. С., починал в хода на производството и заместен от наследниците си Г. Н. С., В. И. С. и Н. И. С. и ответника П. Х. Д. да предадат владението на имот 3468 в кв. 155 по цифрите 6,5,21,22,6 от скицата към допълнителното заключение на в.л. П. от 04.12.2013г. стр. 199 от делото на СГС, с площ 126 кв.м. и имот 3469 от кв. 154 по цифри 31,32,33,34,35,36,37,31 с площ 1715 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 10б ЗСПЗЗ, нарушение на процесуалните правила, тъй като не са обсъдени всички доводи и доказателства по делото, не е проведен косвен съдебен контрол на решенията за възстановяване правото на собственост на праводателите на ответниците без Столична община, по отношение на която се прави довод, че не е имала основание общината да актува частта от имот 2216, попадаща извън парцел ІІ-2216 щом преди това тази площ не е деактувана от държавата и за нобоснованост на извода, че не се засягат права на ищеца щом прилежащата площ към дадения за управление блок 15 е извън възстановените имоти.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните въпроси: 1. за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и доводи на страните. 2. за задължението на съда да извърши косвен съдебен контрол на решенията за възстановяване правото на собственост. 3. дали статутът на имота като публична държавна собственост се определя от това, че за него е съставен акт за публична държавна собственост.4. дали наличието на свободна незастроена площ между сградите, които служат за преминаване, за паркиране на автомобили и за затревени площи е част от реализирано благоустройствено мероприятие. По тези въпроси се твърди наличие на противоречие със съдебната практика, която е цитирана и представена.
Ответникът по касация Т. Г. А. оспорва допускането до касационен контрол, тъй като относимите представени по делото и приети доказателства са обсъдени от съда и те подкрепят изводите му, че е обсъдена законосъобразността на решенията за реституция по ЗСПЗЗ и, че според съдебната практика площта, която е останала свободна след реализиране на общественото мероприятие подлежи на реституция, че не е доказано, че процесните имоти попадат в обхвата на терена, обявен за публична държавна собственост.
Останалите ответници не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното: С Разпореждане на МС №80/07.08.1997г. приложение № 1 са изключени от капитала на „Студентски столове и общежития” недвижими имоти, между които и бл. 15 „Студентски град” София и с приложение № 2 към същото разпореждане този блок е предоставен за управление на ищеца Национална спортна академия „В. Л.”. Съставен е Акт за частна държавна собственост № 1615/31.05.1999г., с който е актуван само блок № 15, състоящ се от две тела 4-етажно и 7-етажно, като е отразено и предотавеното право на управление върху сградата. С разпореждане на МС № 3 от 09.05.2000г. предоставените имоти на управление на висши учебни заведения се обявяват за публична държавна собственост. Първият АДС № 945/09.04.1971г. за „С. град” ІІ и ІІІ част е за площ 240 050 дка, която включва и процесния терен и е съставен на основание писмо 01.12.1967г. на отдел архитектура и благоустройство. На тази дата е одобрен първия регулационен план, който отрежда за територията на блок 15 парцел І от кв. 15, отреден за „Комплекс студентски общежития. По плана от 1975г. след като е изграден през 1970 г. блок № 15 са отредени улиците от главната улична мрежа в кв. 15, в който има само един парцел № 1. Няма отчуждаване за тези терени, а само отреждане. По сега действащия план квартали 155 и 154 попадат в бивш квартал 15. Предмет на предявените обективно и субективно съединени искове от Н. „В. Л.”, като процесуален субституент на държавата на основание чл. 15, ал.3 ГПК/отм, при действието на който е предявен иска/ във вр. с чл. 14 ЗДС са имоти, възстановени по ЗСПЗЗ след постановяване и влизане в сила на заповеди по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ, с който се определя застроената и незастроена площ, подлежаща на възстановяване и след издаване на удостоверения по чл. 13, ал. 4,5 и 6 ППЗСПЗЗ.
С решение № 2275/17.09.1997г. т.1 е възстановено правото на собственост на наследници на Т. М. Ч. върху имот с площ 620 кв.м., който по плана от 1939г. е идентифициран като имот № 787. Със заповед № 50-41/04.09.1998г. е подпълнена кадастралната основа с имот 2216 в кв. 155. С н.а. № 21,т. І /05.11.1998г. Наследниците на Т. М.Ч. продават на ответника А. П. П. възстановения им имот от 620 кв.м., а по скица – 608 кв.м. Възстановената част е отписана от АДС № 945/09.04.1971г. със заповед № РД-57-068/08.05.2008г. Със заповед № РД-57-160 06.04.1998г. същия имот е отписан и като общински от АчОбС31/14.11.1996г. /л. 183 от делото на РС/ Парцел ІІ-2216,общ, който остава актуван като общински е отреден за КОО и е предвиден за паркинг.
С решение № 8948/07.09.2005г. на Е. Т. Д. е възстановен имот с обща площ 1,908 дка съставляващ по същия план от 1939г. имот № 786 /съседен. Този имот е нанесен в кадастралния план като три имота 3468,3469 и 3480. Имот 3468 в кв. 155 е с площ 126 кв.м., имот № 3469 с площ 1716 кв.м., от които в кв. 154 попадат 1638 кв.м. и 78 кв.м. попадат под улици, но не около блок 15. Възстановените имоти са отписани от актовата книга на общинските имоти акт № 459/03.10.2000г. със заповед № РД-57-444/21.10.2005г. /л. 168 от делото на РС/
СТЕ, приета от въззивната инстанция установява, че възстановените имоти и на двете групи ответници са извън необходимо прилежащия терен на блок № 15, който попада в кв.154 предоставен за управление на ищеца. УПИ ІІ-2216 и ПИ 2216 са от другата страна на улицата, а имот № 3469 е в югоизточна посока на блока, но извън необходимо прилежащия терен за него.
Въззивният съд е приел, че за актуваният от общината ПИ-2216 не се установява да е предоставен за управление на ищеца, а той не е и прилежащ терен към предоставения блок № 15, обявен за публична държавна собственост. Затова по отношение на този ПИ иска против Столична община е отхвърлен. Не се установява на ищеца да е предоставенна и останалата част от ПИ 2216, за която е отреден УПИ ІІ-2216 поради което и за този имот е отхвърлен иска против А. П.. Със същите мотиви е отхвърлен иска и за имоти 3469,3469 и 3480. Поради не доказване на активната материално правна легитимация на държавата, чийто процесуален субституент се явява ищеца, но само за предоставените му за управление права, не са обсъждани останалите предпоставки на предявените искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС.
Касаторът счита на първо место, че следва да се допусне касационно обжалване поради противоречие на възивното решение със задължителната съдебна практика, която задължава съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните, като сочи че не са обсъдени доказателствата, уставовяващи, че територията на студентски град е била отчуждена. Подобни доказателства по делото няма. Напротив. Вещото лице изрично е посочило, че за терените, отредени за Студентски град в района на процесните имоти не е имало процедура по отчуждаване от собствениците. Отреждането на имот за обществено мероприятие не означава отчуждаване при действието на чл. 39 ЗПИНМ в редакцията му след 06.07.1956г. В случая отреждането за комплекс общежития е станало с първия регулационен план, одобрен 1967г. Действително през 1970 г. е изграден блок № 15 в изпълнение на мероприятието, за което е отреден терена на квартал 15 по плана от 1867г., но отредените терени включват огромна площ, която не е изцяло застроена. Нормата на чл. 11 ППЗСПЗЗ изрично предвижда за имотите в урбанизираната територия да се определя със заповед на кмета, подлежаща на съдебен контрол по АПК застроената и незастроена площ, която подлежи на възстановяване. От тази уредба е ясно, че под реализирано мероприятие по чл. 10б ЗСПЗЗ не се разбира терена, отреден за цялото мероприятие, а се преценява каква площ е застроена и не подлежи на реституция и коя е свободна и се възстановява. По този ред е извършена реституцията на двете групи ответници. Затова факта на отреждане на терен за обществено мероприятие не препятства реституцията и необсъждането на заповедта за това не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и на задължението на съда да обсъди относимите към спора доказателства и доводи на страните.
Ищецът, на който е предоставено управлението на бл. 15 може да упражнява правата си и върху необходимо прилежащия терен към блока. На него обаче не е предоставена земя, поради което извън необходимо прилежащата земя към него той няма противопоставими права на ответниците и поради това не може да се ползва от нормата на чл. 17, ал.2 ГПК и да иска извършване на косвен съдебен контрол на решенията за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ за процесните имоти. Затова като не е извършил косвен съдебен контрол, въззивния съд не е постановил решение в противоречие със задължителната съдебна практика по втория въпрос, поради което не се допуска касационен контрол по него.
Безспорно е установено, че за имота е бил съставен АДС № 945/09.04.1971г., който е за площ 240050 кв.м. и включва и процесните терени. За възстановената част от имот 2216 обаче е постановено отписване като държавен със заповед на областния управител и като общински със заповед на кмета. Тъй като ищеца извлича правата си от държавата, защото тя му е предоставила правото на управление и действа като неин процесуален субституент, той не може да има повече права от нея. Общината е съставила акт за частна общинска собственост за частта от имота, отредена за КОО и конкретно за паркинг. Това е обект от общинската инфраструктура, терена за който, ако е бил държавна собственост до 17.09.1991г., когато влиза в сила пар.7 ЗМСМА, на основание ал..1 т.6 от него става общинска собственост по силата на закона, а на основание чл.2, ал.1 т.1 ЗОбС остава такава и след влизане в сила на този закон. На това основание е актуван парцел ІІ-2216 от кв. 155 за общински. Не е необходимо държавата предварително да предоставя имота на общината, защото трансформирането на държавната собственост в общинска става по силата на закона. Действително съдебната практика винаги е приемала, че АДС има само констатиращо, а не конститутивно действие, но когато собствеността е предоставена от закона, това само се констатира с издадения въз основа на конкретното нормативо предвиждане акт за това. За определянето на имот – частна държавна собственост като публична такава и обратно, чл. 6 ЗДС изисква решение на МС. В случая за публична държавна собственост с решение на МС са определени имотите, предоставени на ВУЗ. На НСИ обаче е предоставен само блок № 15 без терен, поради което само блока е станал публична държавна собственост. Теренът под блока и необходимо прилежащия към него, като такъв върху който е реализирано обществено мероприятие на държавата е държавна собственост на основание чл. 10б, ал.5 ЗСПЗЗ, както и останалите терени, за които не е възстановено правото на собственост на основание чл. 10б ЗСПЗЗ поради реализирано обществено държавно мероприятие. Терените, които не са реституирани поради реализирано обществено мероприятие на общината стават общинска собственост на основание същия текст. Както вече се посочи, ищецът не може да противопостави права върху терена извън необходимо прилежащия такъв към блок 15, поради което не може да оспорва реституцията и правото на собственост на общината за площи извън този терен и не може да се позовава на съставените до реституцията актове за държавна собственост за тези площи. Затова третия въпрос за констатиращото действие на правото на собственост на държавата с актовете за държавна собственост не влияе на крайния извод на съда,
По последния въпрос за това дали подлежат на реституция по ЗСПЗЗ останалите свободни площи след реализиране на обществено мероприятие, съдът изложи съображения по-горе. Преценката за това дали има незастроени площи и в какъв размер е предоставена на кмета, който се произнася със заповед по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ, която подлежи на обжалвае по АПК. С тази административна процедура е дадена възможност на местната изпълнителна власт да прецени във всеки конкретен случай в каква степен е реализирано общественото мероприятие, дали вече е реализирано, плътността на застрояване в съответния район. Тази преценка подлежи на съдебноадминистративен контрол. Същевременно ако с заповедта по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ са засегнати права на трети лица, които не са участвали в административното производство, по пътя на косвения съдебен контрол, съдът в исковото производство проверява и законосъобразността на влезлия в сила административен акт, но условие за това е наличието на противопоставими права на оспорващия административния акт – чл.17, ал.2 ГПК, която при действието на отменения ГПК се извличаше по тълкувателен път от задължителната съдебна практика ТР № 6/2006г. ОСГК./. Ищецът няма права върху терените на възстановените имоти, поради което не може да противопостави такива права в настоящото исково производство. Затова съдът е възприел влезлите в сила административни актове – заповеди по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ и решенията на ПК /ОСЗГ/ относно това каква площ е свободна и подлежи на възстановяване.
По изложените съображения и по четирите поставени въпроса не се допуска касационно обжалване. Ответникът по касация Т. Г. А. е претендирал разноски и доказва такива с договор за правна помощ за тази инстанция до размер 1500 лв., каквато сума е отразено че е платена. В този размер ще се присъдят разноски на основание чл. 78, ал.4 във вр. с чл. 81 ГПК.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.08.2014г. по гр.д.№ 9024/2010г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Национална спортна академия „В. Л.” [населено място]
Осъжда Национална спортна академия „В. Л.” [населено място] да плати на Т. Г. А. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: