О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
Гр.София, 15.05.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д. N.1554 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.18/13.02.19 по ч.г.д.№.17/19г. на Апелативен съд Велико Търново е потвърдено определение от 14.12.18 по г.д.№.881/18 на Окръжен съд Велико Търново, с което молбата на Г. В. В. за освобождаване от държавна такса е оставена без уважение.
Постъпила е частна касационна жалба от Г. В., подадена чрез назначения му по реда на Закона за правната помощ представител адв. Р. Д. Н., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Налице е позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като се извеждат въпроси във връзка с приложението на чл.83 ал.2 ГПК, в това число относно обхвата на лицата, за които се отнася, и за лишените от свобода с наложени обезпечителни мерки по реда на ЗОПДИППД /отм./; сочи се практика /опр.№.206/17.03.13 по ч.г.д.№.2434/13, ІІ ГО, опр.№.386/19.11.13 по ч.г.д. №.6080/13, ІІ ГО, опр.№.601/22.11.12 по ч.г.д.№.562/12, І ГО, опр.№.589/ 17.12.18 по ч.г.д.№.4467/18, ІV ГО/.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт Апелативен съд Велико Търново е приел, че не са налице предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на ищеца от държавна такса. Въззивната инстанция е споделила изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателят има възможност да плати дължимата държавна такса, а от друга страна независимо от това, че срещу него са наложени обезпечителни мерки по реда на ЗОПДИППД/отм./, специалният закон предвижда възможност за извършване на плащане или друго разпореждане с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки. Отделно от това, макар ищецът да не работи, той получава средства, видно от справка за трансфери – които, макар и да не представляват доходи за него, могат да се използват за покриване на задължения за такси – тъй като не са предназначени за издръжката му като изтърпяващо присъда в затвора лице.
Настоящият състав намира, че в случая касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса за приложението на чл.83 ал.2 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, по молбата за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл.83 ал.2 ГПК съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства; въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние; недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи /опр.№.206/17.03.13 по ч.г.д.№.2434/13, ІІ ГО, опр. №.40/1.02.12 по ч.г.д.№.22/12, II ГО и др./.
В разглежданата хипотеза въпросът е разрешен в отклонение от формираната практика. Молбата за освобождаване от ДТ е направена от лице, което от 9 години изтърпява наказание ”лишаване от свобода”, няма влогове и никакви доходи /в затвора не работи (въпреки подаваните от него молби за предоставяне на такава възможност) и не е получавало възнаграждение за положен труд/; доколкото притежава недвижимо имущество, то е възбранено от КОНПИ и няма възможност от затвора да се разпорежда с него; към 24.10.18 има налични средства 3,38лв. съгласно служебна бележка от Затвора Ловеч, и ваучери за 250лв. Очевидно се касае за молител, който не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавни такси. Същевременно, същият е и в уязвимо положение като лице, лишено от свобода – с всички свързани с положението му ограничения и затруднения, като липсата на средства вече е била установена от първоинстанционния съд във връзка с молбата му за предоставяне на безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство – която е била уважена. Към настоящия момент липсва промяна в обстоятелствата, при които последното определение е било постановено. Същевременно молителят е в положение на ищец по предявен иск по ЗОДОВ и при липсата на адекватна на ситуацията, в която се намира, възможност да покрие разноските за държавна такса в производството, неосвобождането му от същата на практика би препятствало правото му на достъп до съд и на справедлив съдебен процес, гарантирано от чл.6 ЕКЗПЧОС. Разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК е обща и преценката следва да се извършва с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Предвид всичко изложено по-горе, атакуваното определение е незаконосъобразно и трябва да се отмени, а молителят – да се освободи от внасяне на държавна такса. При този изход на спора делото следва да се върне на Окръжен съд Велико Търново за извършване на по-нататъшни процесуални действия по разглеждане на предявения иск.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.18/13.02.19 по ч.г.д.№.17/19г. на Апелативен съд Велико Търново.
ОТМЕНЯ определение №.18/13.02.19 по ч.г.д.№.17/19г. на Апелативен съд Велико Търново и потвърденото с него определение от 14.12.18 по г.д.№.881/18 на Окръжен съд Велико Търново.
ОСВОБОЖДАВА Г. В. В. от внасяне на държавна такса.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Велико Търново за извършване на по-нататъшни процесуални действия по предявения иск.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: