О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр. София, 17.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 384 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Г. А., [населено място], срещу разпореждане от 30.06.201г. по гр.д. № 96/ 2011г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.2 от ГПК, с оглед цената на исковете и предвид търговския характер на делото, подадената от нея касационна жалба. С последната се обжалва решение от април 2011г. по гр. д. № 96/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от частния жалбоподател срещу [фирма] отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.237 ГПК /отм./, че не дължи сумите: 5437,59 лева – главница, 1355,88 лева – лихва за период от 21.01.2004г. до 01.02.2005г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.02.2005г. до окончателното плащане, в качеството си на поръчител по договор за банков кредит № 231/ 12.03.2003г.
Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение на СГС, като противоречащо на разпоредбата на чл.280, ал.2 ТЗ, тъй като, делото не е търговско, поради което приложение не намира ограничението за касационно обжалване от 10 000 лева – цена на иска. Излагат се доводи, че договорът за поръчителство не е търговска сделка и въпреки обезпечителния си характер е различен от договора за банков кредит, изпълнението по който обезпечава.
Ответникът по частната жалба – [фирма], не взема становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от касатора жалба срещу решението на СГС, въззивният съд е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявените искове е под законодателно определения в чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/ 21.12.2010г./ размер на цената на иска, изискуем за касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела. Изложени са аргументи, че търговският характер на делото произтича от предмета на обезпечението – вземания на кредитора по търговска сделка – банков кредит и акцесорния характер на договора за поръчителство по отношение на договора за банков кредит.
Определението е правилно.
Извършената от въззивния съд преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие, както с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК, така и с трайната практика на ВКС относно понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.2 ГПК и чл.218а, ал.1 ГПК /отм./. „Търговско дело” е понятие по – широко от „търговски спор” по см. на чл.365 на ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. В него се включват и споровете относно права, възникнали във връзка с изпълнение на задължение по търговски договор, в конкретния случая – породените права на обезпечения кредитор срещу поръчителя от неизпълнение на обезпечените от поръчителя вземания по договор за банков кредит, явяващ се абсолютна търговска сделка.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на всеки от исковете под прага от 10 000 лева по чл.280, ал.2 от ГПК, поради което разпореждането на СГС, с което касационната жалба е върната, тъй като е подадена срещу акт, неподлежащ на касационен контрол, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 30.06.201г. по гр.д. № 96/ 2011г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.