3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 18.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 224 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Д. З. срещу Решение № 2041 от 02.11.2016 год. по гр.д.№ 2287/2016 год. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено Решение № 1497 от 19.02.2016 год. по гр.д.№ 10122/2015 год. на Софийски градски съд. С това решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от Г. З. иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) срещу „Застрахователна компания О. – клон България” – Клон на чуждестранен търговец за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28000 лв..
Ответникът по касация „Застрахователна компания О. – клон България”К. не е представил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор.
Ищецът по делото е пострадал в резултат на ПТП на 09.11.2012 год. Получил е телесни увреждания в резултат сблъсък с л.а.”Форд” мод.”Фокус” с водач И. Х. Пехливански с редовно сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност” със „Застрахователна компания О. – клон България”К.. Било е образувано досъдебно производство, което е било прекратено, поради липса на престъпление.
Искът на Г. З. срещу застрахователното дружество е за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 28000 лв.
Ответникът-застраховател е оспорил изцяло иска поради това, че като пешеходец Г. З. е пресичал пътното платно на необозначено място и вината за увреждането се дължи изцяло на поведението му. Водачът Пехливански, чиято отговорност е застрахована не е имал вина за настъпилото ПТП.
Установено е по делото, че пострадалият З. е предприел пресичане на [улица]в [населено място] в отсечката между [улица]и [улица]на необозначено място, преминавайки през пътното платно за насрещно движение, състоящо се от три ленти, пресякъл е и две от лентите на пътното платно в посоката на движение на увреждащия автомобил, появил се е внезапно от в лявата страна на движещия се със съобразена скорост в крайна дясна лента лек автомобил, управляван от Пехливански. Получените травми са от сблъсъка с автомобила и падането на пътното платно.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, приемайки, че ударът е бил непредотвратим с оглед неправилните действия на пострадалия. Сезиран с въззивната жалба на ищеца, съставът на САС, също е счел, че не може да бъде ангажирана отговорността на „Застрахователна компания О. – клон България”К., поради обстоятелството, че водачът на увреждащия автомобил не е допуснал нарушение на ЗДвП и застрахователното събитие е настъпило изключително по вина на пострадалия.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по отношение на въпросите: „1./ Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по него доказателства; 2./ Следва ли въззивният съд да назначи служебно авто-техническа експертиза за установяване точни детайли около механизма на ПТП, които не са изяснени в процеса и имащи значение за основателността/неоснователността на претенцията в случаите в които за тези факти са събрани противоречиви доказателства по делото; 3./ Дали преценката за виновно и противоправно поведение на водача следва да се преценява с оглед възможността/невъзможността за обективно предотвратяване на произшествието към момента в който опасността е станала видима за водача или следва да има предвид възникването на опасна ситуация в невидимата за водача зона?; 4./ Въпросът за приложното поле на чл.20 ЗДвП и в кои случаи водачът нарушава чл.20 ЗДвП – дали ако скоростта на МПС е в рамките на допустимата за конкретния пътен участък, същата се явява съобразена, въпреки, че при възникнала внезапна опасност на пътя водачът не е могъл да спре?; 5./ Следва ли да се приеме за несъобразена с конкретните пътни условия скорост на движение на водач на МПС, респективно негово противоправно поведение, при последвало конкретно пътно произшествие, когато същата тази скорост е била разрешена за съответното населено място?”.
Приложени са ППВС № 7/1965 и ППВС № 1/1985 год., както и ТР № 1/04.012001 год. и ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС. Приложени са решения на състави на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, постановени при действието на отменения и на сега действащия ГПК и решение на САС, имащи отношение към въпроса за изясняване на механизма на ПТП и способите за доказването му и процесуалните правомощия на въззивната и касационната инстанции.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 ГПК, поради следното:
Преди всичко, посочените от касатора правни въпроси по естеството си съставляват твърдение за допуснато от САС нарушение на процесуалния закон, каквото в случая не е налице, тъй като съставът се е позовал на събраните във първоинстанционното и въззивното производство доказателства и автотехническа експертизи за изясняване на механизма на ПТП и/или за неизяснена фактическа обстановка. Правомощията на въззивната инстанция за служебно събиране на доказателства са дефинирани в ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС и в случая липсва основание за прилагане на която и да било от хипотезите, посочени в него. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че спорен е бил не самият механизъм – преминаване на пострадалия на необозначено място през лявото (спрямо движението на автомобила) пътно платно, състоящо се от 3 ленти, пресичането на две ленти от платното за движение на увреждащия автомобил в ляво от него, а единствено дали при внезапното появяване на З. пресичащ лентите между спрели на светофара автомобили, движещият се с разрешена и съобразена скорост водач е могъл да го възприеме своевременно и спре.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2041 от 02.11.2016 год. по гр.д.№ 2287/2016 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.