О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 02.10. 2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2464/2016 г.
Подадена е молба от Л. Х. П. от [населено място] за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 369 от 06.06.2017 г. в частта за разноските чрез присъждане на разноски за предходните две инстанции, както и за намаляване на присъденото за настоящото производство адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – счита същата за недопустима, евентуално за неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 31.07.2017 г.
Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По основателността на молбата:
На първо място, неоснователно е искането на молителя за присъждане на разноски за първата и въззивната инстанции. С определението, чието допълване се иска, не е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Поради това, с постановеното по чл. 288 ГПК определение е недопустимо произнасяне по дължимостта на разноски в предходните съдебни инстанции.
На второ място, неоснователно е и искането за намаляване на присъденото на ответника адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Безспорно, възражението за прекомерност на същото е направено своевременно от касатора (при условията на евентуалност) в самата касационна жалба. Същото обаче не следва да бъде уважено, тъй като не са налице предпоставките за това. С оглед предмета на спора пред настоящата инстанция – въззивното решение, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск за сумата 41 000 лв., дължимото съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 1760 лв., респ. 2 112 лв. с ДДС. В случая заплатеното от ответника по касация на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение и присъдено с определението по чл. 288 ГПК е в размер на 1848 лв. с ДДС, т. е. под определения в цитираната наредба минимален размер. Ето защо и в съответствие с императивната норма на чл. 78, ал. 5 ГПК, искането за намаляването му е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Х. П. от [населено място] за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 369 от 06.06.2017 г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: