О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр. София, 02.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4452 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Настоящото дело е образувано по касационна жалба на Г. М. И., чрез адвокат В. С., подадена срещу решение № 1478/10.08.2018 г., постановено по гр. дело № 829/2018 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 531 от 12.02.2018 г., постановено по гр. дело № 16514/2016 г. на Районен съд – Варна, ХХХ-и състав, с което Г. М. И. е осъдена да предаде на К. Х. П. и П. Х. П. владението върху собствената на ищците реална част с площ от 207 кв.м от ПИ с идентификатор ……………. по КККР на вилна зона „Ш.”, [община], област В., одобрени със заповед № РД-18-34/16.06.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници на реалната част: ПИ с идентификатор…………., път и останалата част – попадаща в ПИ с идентификатор…………, разположена между точки 9-10-11-12, оцветена в зелено, в комбинирана скица № 4 към заключението на вещото лице, приложена на л.233 от делото и представляваща неразделна част от решението, придобита по наследство от Х. П. С. и Р. К. С., възстановени собственици по силата на решение от 11.01.1994 г. по гр. дело № 2-а по описа за 1993 г. на В., на основание чл.108 от ЗС.
Жалбоподателката счита обжалваното решение за незаконосъобразно.
В уточняваща молба към касационната жалба Г. М. И. заявява, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а именно неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с практиката на ВКС. В тази връзка твърди, че към датата на образуване на делото необходим ответник по исковете трябвало да бъде И. Н. И. – законен на наследник на починалия й съпруг Н. И. И.. Позовава се на решение от 15.01.2016 г. по гр. дело № 5563/2015 г. на ВКС, съгласно което неучастието на необходим другар (съпруг при спор за собственост, представляваща съпружеска имуществена общност) е основание за отмяна на влязло в сила решение.
К. Х. П. и П. Х. П. считат касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по искове, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от К. Х. П. и П. Х. П. срещу Г. М. И.: за приемане за установено, че ищците са собственици на реална част с площ от 207 кв.м от ПИ с идентификатор ………….. по КК на [населено място], при граници на реалната част: ПИ с идентификатор ………….., път и останалата част – попадаща в ПИ с идентификатор ………., защрихована със син цвят между точки F-E-C-G на приложената на л.125 скица, представляваща част от стар имот…., в кв…., по плана на „В. з.” на [населено място], общ. Д.ч., целият с площ от 764 кв.м, по наследство от Х. П. С. и Р. К. С., възстановени собственици с решение от 11.01.1994 г. по гр.д. № 2-а по описа за 1993 г. на В., и да бъде осъдена ответницата да предаде на ищците владението върху посочената реална част от имота.
Ищците излагат в исковата молба и уточненията й, че са наследници на Х. П. С., починал на 11.04.1998 г., и Р. К. С., починала на 7.07.2015 г. Твърдят, че по силата на нот. акт № …, том …, дело №… от 17.03.1970 г. наследодателят им Х. П. С. придобил собствеността върху вилно място с площ от 764 кв.м, представляващо парцел X., в кв.7 по плана на вилна зона [населено място], общ. Д. ч., обл. В.. Имотът бил отчужден за нуждите на Комитета за отдих и туризъм с Разпореждане № 93 на МС на Република България от 10.05.1973 г., отменено с Разпореждане № 15 от 24.07.1991 г., и със заповед № 19 от 17.01.1994 г. на кмета на [община] чифлик имотът бил възстановен на наследодателя им. Сочат, че с решения на ПК – Д. ч. било възстановено правото на собственост на наследниците на К. П. Р. върху нива с площ от 4.546 дка и признато за възстановяване правото на собственост на 5.410 дка, което засягало правото на собственост върху реална част от имота на ищците. Поради това, по иск на ищците, предявен заедно с майка им Р. К. С., било образувано гр.д. № 717 по описа на В., X. състав и постановено решение, с което наследниците на К. П. Р., били осъдени да им предадат владението на реална част с площ от 305 кв.м от парцел … в кв…. Ищците твърдят, че по силата на договор за доброволна делба № …, том …, peг.№ …, дело № … от 7.08.2006 г. в дял и изключителна собственост на ответницата Г. М. И. бил поставен УПИ …., кв…. по плана на Вилна зона, с площ от 517 кв.м, от който реална част с площ 216 кв.м представлява част от техния имот. За защита на правото си на собственост ответницата предявила отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК срещу К. Х. П. и П. Х. П., отхвърлен с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 3744 по описа за 2013 г. на В., потвърдено с решение № 632/1.04.2015 г. по гр.д. № 290 по описа за 2015 г. на В.. Ищците излагат, че в процесната реална част попада част от изградената от ответницата сграда, по отношение на която с влязло в сила решение по адм.д. № 89/2010 г. на Административен съд – Варна, потвърдено с решение по адм.д. № 7847/2012 г. на ВАС, е прието, че строителството не подлежи на премахване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което ревандикационната претенция е уважена, въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че страните по делото са обвързани от силата на пресъдено нещо по влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 3744/2013 г. на В., с което е предявеният от Г. М. И. иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК срещу Р. К. С., К. Х. П. и П. Х. П. за приемане за установено по отношение на ищцата, че ответниците не са собственици на реалната част с площ от 216 кв.м от процесния имот е бил отхвърлен. Посочил е, че отхвърлянето на отрицателния установителен иск за собственост има за последица установяване, че ответникът е собственик на имота, като е без значение придобивното основание, на което се е позовал ответникът в това производство. Съдът е посочил и че между страните по делото не съществува спор, че процесният имот се владее от ответницата. По тези съображения е приел, че са налице всички законови предпоставки за уважаване на иска по чл.108 от ЗС.
Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Г. М. И. не е формулирала въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК, който да е от значение за изхода на спора по делото и да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Това е достатъчно съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за недопускане на касационно обжалване.
Същевременно неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че в случая не е бил конституиран необходим другар – законният наследник на съпруга й. Посоченото лице не се явява необходим другар на Г. И.. Съгласно постановките на ТР № 3/29.06.2017 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. В конкретния казус съпругът на жалбоподателката Н. И. И. е починал още преди подаване на исковата молба, като наследникът му И. Н. И. е обикновен другар на Г. И.. Ненасочването на иска срещу него и неучастието му в процеса не влияе върху законосъобразността и правилността на решението. Представеното от жалбоподателката решение № 330 от 15.01.2016 г. по гр. дело № 5563/2015 г. на ВКС, трето г.о., на което същата се позовава, е постановено преди визираното по-горе тълкувателно решение, а освен това е и неотносимо към настоящия спор, доколкото в случая съпругът на Г. И. не е бил жив към датата на подаване на исковата молба.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1478/10.08.2018 г., постановено по гр. дело № 829/2018 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: