6
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
С., 20.04. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 141 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 и ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. В. Д., подадена от пълномощника й- адв. Св. Б. срещу определение от 1.09.2010 г. по ч.гр.д. № 8226/2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу решение от 23.10.2009 г. по гр.д. № 33865/2008 г. на Софийски районен съд, имащо характер на определение в частта, с която е прекратено производството по иска с правно основание чл.30 ЗЗД- за унищожаване поради заплаха на договор за дарение, сключен на 7.06.2006 г., материализиран в нот.акт № 52/2006 г. на нотариус В. Б., поради процесуална недопустимост на иска и по частна жалба срещу определение от 3.11.2010 г. постановено по същото дело, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение от 28.09.2009 г. по гр.д. № 33865/2008 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 232 ГПК е прекратено производството по предявения от жалбоподателката иск за прогласяване нищожност на договора за дарение.
Ответникът по частните жалби К. В. П. не е подал писмен отговор.
Частните жалби са подадени в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и са допустими.
По подадената частна касационна жалба срещу определение от 1.09.2010 г. по ч.гр.д. № 8226/2010 г. на Софийски градски съд:
При проверка допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
По предявеният от частната жалбоподателка-ищца иск за унищожаване поради заплаха на договор за дарение, сключен на 7.06.2006 г., материализиран в нот.акт № 52/2006 г. на нотариус В. Б. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, като е приел същият за недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като ищцата не е страна по него.
С обжалваното определение Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на Д. срещу прекратителното определение на СРС, като е възприел мотивите за недопустимост на предявения иск. Изложил е съображения, че ищцата не е страна по договора за дарение, поради което е недопустимо да се позовава на порок на чужда воля и да предявява чужди права пред съд, след като това не е предвидено изрично в закона.
Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от жалбоподателката основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение се обосновава с твърдението, че съдът се е произнесъл по правни въпроси обуславящи изхода на делото, разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поставеният в изложението въпрос е за наличието на правен интерес трето на сделката лице да предяви иск за нейното унищожаване, поради опорочаване волята на една от страните по сделката.
С оглед твърденията в исковата молба, че договора за дарение е сключен между М. П. и К. П., майка и брат на ищцата, като била опорочена волята на майка й-дарител по договора въззивният съд е приел, че единствено лицето, чиято воля се твърди да е опорочена, има право да атакува сделката. Трети лица не могат да се позовават на порока на чужда воля, тъй като никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция. На лицето, чиято воля е опорочена, принадлежи правото да иска унищожаването на сделката, поради което изводите на съда са в съответствие с трайната съдебна практика, която е в смисъл, че единствено лицето, чиято воля се твърди да е опорочена, има право да атакува сделката. Поддържаната теза, че ищцата като евентуален бъдещ наследник на дарителката, нейна майка има правен интерес от предявения иск за унищожаване на договора, поради порок във волята й не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Представеното определение на състав на ВКС е неотносимо към поставения въпрос, тъй като с него е дадено разрешение, че право да искат унищожаване на договор за прехвърляне на недвижим имот, имат както сключилите го лица, така и техните наследници. Това право е имуществено и наследимо, а в настоящия случай искът е предявен преди откриване на наследството, т.е. преди ищцата да има качеството на наследник.
По поставения в изложението въпрос – в какъв срок следва да се упражни правото за унищожаване на договора не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като този въпрос не е разрешаван от въззивния съд и в този смисъл не е обуславящ за изхода на спора.
С оглед изложеното не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
По частната жалба срещу определение от 3.11.2010 г. по ч.гр.д. № 8226/2010 г. на софийски градски съд:
Производството по частната жалба е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното определение Софийски градски съд е оставил без разглеждане частната жалба на Д. срещу определение от 28.09.2010 г. по гр.д. № 33865/2008 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл.232 ГПК е прекратено производството по предявения от жалбоподателката иск за прогласяване нищожност на договора за дарение.
За да остави без разглеждане частната жалба въззивният съд е приел, че жалбоподателката не желае отмяна на прекратителното определение, а заявеното в частната жалба искане е да се допълнят и поправят мотивите на първоинстанционното определение, което не е в правомощията на въззивната инстанция. Изложил е и съображения, че липсва правен интерес от жалбата, тъй като производството по делото е прекратено поради оттегляне на предявения от жалбоподателката- ищца иск за прогласяване нищожност на договора за дарение.
Определението е правилно.
В проведеното на 28.09.2009 г. пред районния съд първо съдебно заседание жалбоподателката чрез своя процесуален представител- адв. Б. е заявила, че оттегля иска за прогласяване нищожност на договора за дарение. С оглед изразеното от ищцата волеизявление първоинстанционния съд е прекратил производството по този иск на основание чл.232 ГПК.
С подадената частна жалба, предмет на обжалваното определение е заявено искане да поправка и допълване на протоколното определение постановено от първоинстанционния съд, в смисъл, че на основание оттегляне на иска по чл.232 ГПК съдът прекратява производството по иска за нищожност на договора за дарение.
Разпоредбата на чл.232 ГПК установява, че ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка. В случая искането за оттегляне на иска е заявено от лице, което е упълномощено с право да се разпорежда с предмета на делото в първото по делото заседание и правилно първоинстанционния съд е прекратил производството по този иск.
Предвид изложените в частната жалба съображения, че в определението на съда следвало изрично да се отрази причината за прекратяване- поради оттегляне на иска и поисканата поправка и допълване в посочения смисъл правилно въззивният съд е приел, че това е извън неговата компетентност, както и че за жалбоподателката липсва правен интерес да обжалва първоинстанционното определение, с което поради оттегляне на исковата молба производството по иска за нищожност на договора е прекратено, т.е. уважено е правото на страната да оттегли подадената от нея искова молба и да поиска прекратяване на съдебната намеса в спорното правоотношение. При оттегляне на исковата молба образуваното по нея производство се прекратява.
Правилно частната жалба е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес, тъй като жалбоподателката не атакува определението, с което е уважено правото да оттегли исковата молба. Поддържаното от пълномощника й становище, че е налице правен интерес, тъй като липсвала ясното на какво основание е прекратено производството по иска за нищожност е несъстоятелно. Първоинстанционният съд е прекратил производството по иска за нищожност на основание чл.232 ГПК- поради оттегляне на исковата молба, а не поради отказ от иска- уреден в чл.233 ГПК.
По изложените съображения определението на въззивния съд, като правилно ще следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 1.09.2010 г. по ч.гр.д. № 8226/2010 г. на Софийски градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 3.11.2010 г. по ч.гр.д. № 8226/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: