О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр. София, 21.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 2413 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на М. Н. ал-Б. против определения № 27833 от 25.11.2016 г. и № 4033 от 14.02.2017 г. по ч. гр. д. № 12468 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Т.О., VI-15 състав, с които са оставени без уважение частните му жалби срещу разпореждане от 16.06.2016 г. и две определения от 29.07.2016 г. по гр. д. № 79170 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, 81 състав, за връщане на въззивната жалба срещу решението по делото и за оставяне без разглеждане като просрочени на молбите за изменение на решението в частта за разноските и за допълване на решението. Касаторът моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на въззивните определения по поставените от него въпроси, да ги отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по неговата въззивна жалба и по молбите за допълване и изменение на решението по делото.
Ответникът по частните жалби [фирма] смята, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определенията на въззивния съд, като оспорва жалбите и по същество. Претендира за заплащане общо на 3 027,62 лв. разноски за касационното производство.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд взе предвид следното:
В публичното съдебно заседание на 19.04.2016 г. по гр.д. № 79170 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, 81 състав, е обявено, че съдът ще се произнесе с решение на 3.5.2016 г. Според съдилищата решението е постановено на посочената дата и от този момент са започнали да текат сроковете за обжалване на решението и за подаване на молби за изменението и допълването му, поради което въззивната жалба и тези молби са просрочени. Частният жалбоподател твърди, че решението е постановено на следващия ден-4.5.2016 г., затова сроковете са започнали да текат от връчване на съобщението за решението съгласно ТР № 12 от 11.03.2013 г. по тълкувателно дело № 12/2012 г. на ОСГК и не са изтекли. Следователно отговорът на повдигнатия от касатора въпрос относно момента, в който страната се счита за уведомена за решението по делото, е от решаващо значение за изхода на спора. Въззивният съд обаче е дал отговор на този въпрос в съответствие с горецитираното тълкувателното решение и чл.315, ал.2 от ГПК. Като доказателство за твърдението си, че решението не е постановено на обявената дата касаторът е представил извлечение от книгата за открити заседания, според което делото е върнато в деловодството на 4.05.2016 г. Въззивният съд е приел, че това извлечение не установява твърдението на частния жалбоподател, тъй като решението не се обявява в книгата за открити заседания, а чрез подреждането на това решение в регистъра по чл.235, ал.5 от ГПК съгласно чл.50б от Правилника за администрацията в съдилищата/Д.В., бр.8 от 2014 г., отменен с решение № 8802 от 13 юли 2016 г. по административно дело № 3754 от 2014 г. – ДВ, бр. 47 от 13 юни 2017 г., в сила от 13.06.2017 г./. Този извод на въззивния съд следва от препис-извлечението от регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК на Софийския районен съд и не се опровергава от представеното от касатора препис-извлечение от книгата за открити заседания. Връщането на делото в цялост в деловодството на съда на 4.5.2016 г. не означава, че решението не е било обявено на 3.5.2015 г. в предназначения за целта регистър. Ето защо следва да се приеме, че по решаващия за изхода на спора въпрос на касатора въззивните определения не противоречат на задължителната практика на ВКС.
Останалите въпроси на касатора, които се отнасят до необходимостта от определена последователност при произнасяне по частните жалби срещу актовете на първоинстанционния съд, вече са без значение. В крайна сметка въззивният съд се е произнесъл по всички частни жалби и евентуалното процесуално нарушение, свързано с това кой акт е обуславящ и кой обусловен, е санирано.
При този изход на спора касаторът дължи на [фирма] 3 027,62 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определения № 27833 от 25.11.2016 г. и № 4033 от 14.02.2017 г. по ч. гр. д. № 12468 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Т.О., VI-15 състав.
ОСЪЖДА М. Н. Ал-Б.-ЕГН: [ЕГН], да заплати на [фирма]-ЕИК:040525852, сумата 3 027,62/три хиляди двадесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: