4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр. София, 21.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева ч. гр. дело № 2620/2016 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Г. А., чрез адв. П. Х., срещу определение № 551/27.04.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 206/2016 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено определение № 1066 от 02.03.2016 г., постановено по гр. д. № 1128/2016 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е върната исковата й молба и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателката навежда оплаквания, че определението е неправилно и иска неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулирала следните въпроси: 1/ Приложимо ли е производството по чл. 193 и сл. ГПК в административното производство, провеждано по реда на Дял Втори на АПК „Производство пред административен орган“ при положение, че в Дял Втори на АПК липсва препращаща норма, подобна на чл. 144 АПК в дял трети; 2. Приравнява ли се административното производство по Дял Втори от АПК на исковото производство по ГПК, респ. процесуалната активност/пасивност в административно производство води ли като резултат до преклузиите, предвидени в ГПК, респ. обсъждани в ТР № 5/2012 г. на ВКС; 3. За да е недопустим установителния иск по чл. 124, ал. 4 ГПК по смисъла на дадените в ТР № 5/2012 г. на ВКС задължителни тълкувания следва ли в момента на предявяването му да има висящ исков процес, за който са от значение оспорените документи; 4. Приложим ли е редът за установяване на трудов и осигурителен стаж по ЗУТОССР извън хипотезата на загубени или унищожени документи, които да ги установяват. За въпросът, посочен в т. 1 твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а за останалите три въпроса се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като във връзка с въпросите в т. 2 и т. 3 сочи противоречие с възприетото в ТР № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС, а по отношение на въпроса в т. 4 сочи решение № 217/03.10.2014 г. по гр. д. № 223/2014 г. по описа на ВКС, III г. о.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, като е приел, че производството по предявените искове е недопустимо. С искова молба, предявена против [фирма] и ТП на НОИ, А. Г. А. е поискала да бъде признато за установено против ответниците, че трудовата й книжка е неистински документ в частта, в която на стр. 11 е извършена поправка на 15.01.2015 г., че за периода 26.03.2009 г. – 01.04.2010 г. осигурителният й стаж не е равен на зачетения трудов стаж; да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че удостоверение с изх. № 26/20.11.2014 г., издадено на ищцата е неистински документ в частта, отразяваща обстоятелството относно ползването на общо 96 дни неплатен отпуск за периода 27.03.2009 г. -31.03.2010 г. и обстоятелството, че за периода 01.05.2009 г. -31.12.2009 г. ищцата е работила на непълно работно време – 2 часа; да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че удостоверение с изх. № 27/20.11.2014 г., издадено на ищцата е неистински документ в частта, отразяваща обстоятелството относно ползването на общо 21 дни неплатен отпуск за периода 18.08.2014 г. -15.09.2014 г.; да бъде задължен първият ответник да впише в трудовата книжа, че за периода 26.03.2009 г. – 01.04.2010 г. осигурителният й стаж е равен на зачетения трудов стаж; да бъде задължен първият ответник да издаде на ищцата удостоверения по чл. 40 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в които да бъде вписано, че за посочените по-горе периоди тя е работила на пълно работно време и не е ползвала неплатен годишен отпуск.
За да постанови обжалваното определение Окръжен съд-Русе е посочил, че трудовата книжа и удостоверенията образец УП-3 са официални свидетелстващи документи, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, и като такива имат доказателственото значение по чл. 179 ГПК за отразените в тях факти, като всяка страна може в сроковете и по реда на чл. 193 и чл. 194 ГПК да оспори обвързващата им доказателствена сила. Съдът е приел, че страната не е осъществила правото си да оспори документите пред административния орган (правна възможност по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” и ал. 2 КСО), който в рамките на своята компетентност е следвало да извърши проверка, а изпускането на срока да ги оспори в административното производство е довело до преклудиране на правото й. Като се е позовал на дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР № 5/14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е посочил, че изгубвайки правото да оспори истинността на документа в рамките на висящ административен процес, страната е загубила правото по исков ред да установи неговата неистинност. Съдът е мотивирал крайното си разрешение, като е взел предвид, че е извън неговите правомощия да разпорежда на работодателя на ищцата да издава документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, а в случаите на неиздаване, забава или вписване на неверни данни в издадените документи се ангажира имуществената отговорност на работодателя за причинените вреди на работника или служителя. По отношение на исканията на ищцата за установяване на трудов и осигурителен стаж е посочил, че същите се реализират по специален ред в административно производство.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Формулираните въпроси в т. 1-3 съпоставят гражданския и административния процес като засягат проблема за настъпването на преклузията за оспорване на документи, от които страната черпи права. За да постови обжалваното определение съдът е направил извод, че неоспорването на процесните документи в административното производство, провело се по заявление на ищцата за отпускане на лична пенсия за трудов стаж и възраст, води до загуба на правото тези документи да бъдат оспорвани в бъдещ исков процес. Независимо от обстоятелството дали в административното производство съществува разпоредба, аналогична на чл. 193 ГПК, в т. 1 на ТР № 5/14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата на основание чл. 130 ЗСВ, е прието, че пропускането на възможността за оспорване истинността на документ във висящ процес води до преклузия на това право, която има извънпроцесуален ефект. Не се изисква да е налице друг висящ исков процес, достатъчно е да е съществувала възможност за оспорване на документите, предмет на настоящото дело, която не е осъществена, за да се достигне до извод за недопустимост на исковете за оспорване истинността им. Що се отнася до въпросът, формулиран в т. 4 от изложението, същият изобщо не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд и по него не се съдържа произнасяне в обжалваното определение. От изложеното следва да бъде направено заключението, че повдигнатите въпроси не отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да бъдат разглеждано наличието на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Само за пълнота на мотивите следва да бъде подчертано, че изводите на съда не противоречат, а напротив – съобразени са с дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР № 5/14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, което само по себе си изключва възможността въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 551 от 27.04.2016 г. по в.ч. гр. д. № 206/2016 г. на Окръжен съд- Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: