О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 23.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 4273 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Н. Л. от [населено място] срещу определение № 17077 от 11.07.2019 г. по ч. гр. д. № 7180/2019 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу определение № 537 от 24.04.2019 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд, с което е отказано заличаването на вписана възбрана.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и иска неговата отмяна.
В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че въззивното определение противоречи на ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС и установената практика по следните въпроси: 1. Следва ли върху имот, придобит на публична продан, да се запазят в полза на купувача всички вписани възбрани или само първата; и 2. Следва ли купувачът на публична продан да понесе негативите от неизпълнение на задълженията на длъжника по изпълнителното дело, в рамките на което купувачът е придобил имота на длъжника.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд.
С обжалваното въззивно определение е констатирано, че производството пред Служба по вписванията е образувано по молба на жалбоподателя с искане да бъде заличена възбрана, вписана по искане на ЧСИ М. Б. с акт № 45, том 17, вх. рег. № 42921 от 27.08.2014 г. на Служба по вписванията. В молбата е посочено, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 07.06.2018 г. по изп. д. № 3122/2016 г. на ЧСИ Н. М. молителят е обявен за купувач по публична продан на недвижим имот – апартамент № 44, находящ се в [населено място],[жк], в жилищната сграда на бл. 205 А, вх. Б, ет. 8, представляващ имот с идентификатор *****. Посочено е, че въпреки отправеното искане до ЧСИ Б., е отказано да бъде вдигната наложената възбрана, поради което съдията по вписванията е постановил отказ да я заличи, тъй като липсва акт постановяващ заличаването. При тези фактически констатации, въззивният съд е приел, че съгласно задължителните указания, дадени в т. 3 от ТР № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС, вписана възбрана по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в изпълнително производство по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличава след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Като примери за такива са посочени разпоредбата на чл. 31 ПВп (с „писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението” или „по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи”); освобождаването на недвижимия имот от изпълнение без отпадане на самото основание за обезпечение и служебно заличаване на вписаната възбрана по искане на съдебният изпълнител, който е поискал налагането ? (чл. 494, ал. 2 in fine ГПК); влизане в сила на постановление за прекратяване или разпореждане за приключване на изпълнителното производство и служебно вдигане от съдебния изпълнител на наложените от него възбрани с изключение на възбраните по публични продани, извършени преди влизането в сила на съответното постановление или разпореждане (чл. 433, ал. 3 и ал. 4 ГПК); отхвърляне на обезпечения иск или прекратяване на производството по него и заличаване на възбраната по молба на заинтересованата страна въз основа на влязло в сила съдебно определение за нейната отмяна (чл. 402 ГПК). Прието е, че наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот и разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ГПК е неприложима. Те бранят интересите както на купувача на публичната продан – осигуряват му по-ранна противопоставимост на правото на собственост /от вписването на най-ранната възбрана от кредитор участвал в разпределението, а не от вписване на постановлението за възлагане/, така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана – обезпечават удовлетворяването на имущественото субективно материално право, установено със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие. Посочено е, че в конкретния случай е отправено искане от заинтересования, а именно М. Н. Л., в качеството му на купувач на недвижим имот с наложена възбрана на публична продан, но към заявлението за заличаване на вписаната възбрана липсва приложен акт на съдебния изпълнител , който е наложил възбраната, че вписването може да се заличи. Няма данни това изпълнително производства да е приключило или прекратено, нито дали взискателите по него са удовлетворени. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията за заличаване на възбраната.
Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при което касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от оплакванията му в касационната частна жалба /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/.
В конкретния случай Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано. Така изложените от въззивния съд съображения за липсата на предпоставки за заличаване на възбраната, наложена в производство по индивидуално принудително изпълнение, съответстват на задължителната практика на ВКС /ТР №1/2015г. на ОСГТК на ВКС/, както и на практиката на ВКС в подобни хипотези. Съгласно разрешението на поставения въпрос, дадено в т.3 на това тълкувателно решение, вписаните възбрани по реда на чл.397, ал.1, т.1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл.451 и чл.452, ал.2 ГПК, не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Хипотезите, в които законът предвижда заличаване на вписаните възбрани /чл.402 ГПК, чл.433 ГПК и чл.31, ал.1 от Правилника за вписванията/ са обсъдени в обжалваното определение и е прието, че не са налице. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публичната продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако същата не му е противопоставима и не брани права. Отделните състави на ВКС последователно приемат, че значението на обстоятелството дали след вписването на възбраната са били извършени разпоредителни сделки с имота, които биха били противопоставими на придобилия собствеността от публичната продан купувач ако възбраната бъде заличена, се преценява от самия купувач въз основа на справка по партидата на собственика и в тази хипотеза възбраната се заличава на негов риск. Обстоятелството дали наложената възбрана не брани права и на други лица обаче следва да бъде установено в производството по подадената молба за заличаване на вписването. В тежест на молителя е да установи дали изпълнителното производство е приключило без да са останали неудовлетворени взискатели, ползващи се от вписаната възбрана, тъй като ако такива са налице, до пълното удовлетворяване на вземанията им възбраната брани правата им и следва да бъде запазена, доколкото дори след изчерпване на получените суми от проданта на имота и приключване на извършеното разпределение, е възможно същият имот да се върне отново в патримониума на длъжника и по отношение на него да се проведе нова публична продан /опр. № 86 от 17.05.2019г. по ч.гр.д.№ 1590/2019г., I г.о.; опр. №177 от 12.10.2018г. по ч.гр.д.№ 1418/2018г., ІІ г.о. и др./. И доколкото в настоящия случай наложилият възбраната ЧСИ е отказал нейното заличаване, същата брани правата на взискателя, по чието искане е наложена в другото изпълнително производство и за чиито права няма данни по делото да са удовлетворени, поради което и с оглед неприложимостта на чл. 175, ал. 1 ЗЗД не подлежи на заличаване.
С оглед изложеното касационно обжалване на обжалваното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17077 от 11.07.2019 г. по ч. гр. д. № 7180/2019 г. на Софийския градски съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: