1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 23.02. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1009 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от сдружение „Н. лозаро-винарска камара” /”Н.”/[населено място], представлявано от председателя П. М., чрез пълномощника си адв. Б. В. Д. от АК-София, против въззивното решение от 19.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 12206/2009 г. на Софийски градски съд, с което като е оставено в сила решението от 21.10.2009 г. на Софийски районен съд, 62 с-в, постановено по гр.д. № 31282/2009 г., са уважени предявените искове от Л. П. С. от[населено място], срещу сдружение „НРВК”[населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване уволнението й, извършено със заповед № 7 и заповед № 8 от 22.04.2009 г. за незаконно; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „главен секретар” на сдружение „Н.”, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата 11577,60 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение и с правно основание чл. 55 ЗЗД, за сумата 1 929, 60 лв., представляваща неправилно удържано брутно трудово възнаграждение по чл. 221, ал. 2 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените въпроси са: относно приложението на разпоредбата на чл. 188 ГПК /отм./ в случаите, когато исковата молба е предявена при действието на ГПК от 2007 г., относно приложението на чл. 195 КТ, относно нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, състоящо се в липса на мотиви на съда по отношение на преценка на доказателствата и твърденията на страната.
В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни решения, както следва: Решение № 398 от 25.02.2002 г. по гр. д. № 748/2001 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение № 440 от 04.07.2002 г. по гр. д. № 784/2001 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение № 919 от 03.10.2008 г. по гр. д. № 392/2005 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение № 12 от 08.02.2010 г. по гр.д. № 39/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение № 45 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 344/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС и Решение № 1112 от 19.10.1999 г. по гр.д. № 759/1998 г. на ІІІ ГО на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, Л. П. С. от[населено място], чрез пълномощника си адв. С. М. Н. от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловени от с тях оценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 55 ЗЗД, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че нарушенията на трудовата дисциплина, посочени от работодателя в т. 2 до т. 7 на уволнителната заповед не са конкретизирани и не могат да служат като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение. Според въззивният съд единствено конкретизирано по вид и по дата е първото нарушение, а именно включване на допълнителни точки от ищцата в дневния ред на заседанието на УС на сдружение „НВЛК”, проведено на 09.04.2009 г., но работодателят не е доказал, че това действие на ищцата е самоволно и съставлява нарушение на трудовата дисциплина, за което да й се наложи равностойно по тежест наказание „дисциплинарно уволнение”.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. Представената от касатора съдебна практика на ВКС съдържа решения на отделни състави на ВКС, която практика не е задължителна и обосновава евентуалното наличие на въпроси, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представени са и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, които съставляват задължителна за съдилищата практика и обосновават основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Поради това настоящият състав приема, че касаторът релевира всички основания за допускане на касационно обжалване, а именно чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за приложението на разпоредба на отменения ГПК, не е от значение за изхода на спора, тъй като съдържанието на чл. 188 ГПК /отм./ е възпроизведено в чл. 235 ГПК /нов/, а самото позоваване на отменената разпоредба от страна на съда не оказва влияние върху неговите правни изводи относно спорното право. Въпросът относно извода на съда, че в уволнителната заповед не са конкретизирани нарушенията на трудовата дисциплина, е въпрос за евентуалната неправилност на съдебното решение в конкретния случай, което съставлява основание за касация по чл. 281, т. ГПК, но не е основние за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това обаче следва да се отбележи, че този въпрос е решен от въззивния съд в синхрон с представената задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, във връзка с изискването нарушенията на трудовата дисциплина да се конкретизират по фактическите им признаци в уволнителната заповед, което в настоящия случай не е било налице/Решение № 45 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 344/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС/. В този смисъл са и съображенията на настоящия състав по отношение на твърденията на касатора за необсъждане на доказателства и доводи на страна в процеса. Наличието на такъв порок би довело до извода за необоснованост на обжалваното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което би било основание за неговото касиране съобразно чл. 281, т. 3 ГПК като неправилно, но не съставлява основание за допускане до касационно обжалване. Поради това настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице релевираните основания за допускане до касация на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, обусловил изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, което в случая е заявено бланкетно. Такова основание би било налице, ако произнасянето на съда по поставените въпроси би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А както се посочи по-горе, твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая по приложението на чл. 195 КТ е налице трайна съдебна практика, което не обосновава необходимостта от тълкуване на тази правна норма.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 12206/2009 г. на Софийския градски съд, ІІ”г” състав, по касационната жалба с вх. № 35453 от 14.05.2010 г. на сдружение „Н. лозаро-винарска камара”[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: