О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 23.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 203 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “С” О. гр. Н. против разпореждане от 05.01.2009г. на Бургаски окръжен съд, с което е върната касационната жалба поради това, че касаторът не е формулирал съществения материално правен въпрос и не е посочил основания за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т. 1-3 от ГПК.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните норми на действащия ГПК, защото е посочил основания за неправилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени редовността на частната жалба, намира следното:
Частната жалба, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против определение на въззивния съд е, което прегражда развитието на делото е и е постъпила в срок, поради което е допустима. Съобщението за изготвяне на разпореждането за връщане на касационната жалба на “С” О. гр. Н. от 05.01.2009г. с приложен препис от него е връчено на дружеството на 19.01.2009г./ понеделник. чрез пълномощника му адв. Д. С. , като е указана възможността за обжалване с частна жалба в едноседмичен срок. Съгласно правилото за броене на сроковете по седмици, визирано в чл. 60, ал.4 от ГПК, едноседмичния срок изтича следващия понеделник – на 26.01.2009г. Частната жалба вх. № 1* е изпратена от гр. Н. по пощата с плик с изходящо клеймо на лицевата страна на плика от дата, която не се чете, но на гърба на плика е видно, че тя е получена в Бургас на 27.01.2009г. Предвид нечетливостта на изходящото клеймо и факта, че е получена в друг град н. на следващия ден, съдът приема, че частната жалба е подадена в срок и е допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г.
Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна. .
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивния съд е приел, че жалбоподателя не е изпълнил указанията за привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията на чл. 284 от ГПК.
Разпореждането е неправилно, защото въззивния съд не е изпълнил точно задълженията си по чл. 285, ал.1 от ГПК да даде точни и ясни указания за изправяне нередовностите на касационната жалба. Тя действително е била нередовна, защото кастора не е формулирал съществения материално правен, или процесуален въпрос, който счита, че БОС е разрешил при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 от ГПК. Такъв е всеки правен въпрос, който е конкретен, но правен, има пряка връзка с предмета на делото и от отговора му зависи надлежното упражняване на правото на иск и на останалите процесуални права по делото, или изхода от спора. Допускането до касация е обусловено от наличие на някое от основанията на чл. 280, ал.1 т.1-3 от ГПК, т.е. именно формулирания като съществен правен въпрос, свързан с предмета на делото, от който зависи изхода от спора, следва да е разрешен неправилно от въззивния съд, или той изобщо да не го е разгледал, а да е следвало да го направи и това да е в нарушение на практиката на ВКС /респ. ВС/, или този въпрос да е разрешаван противоречиво от съдилищата. Наличието на тези две основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК следва да се мотивира и да се докаже, че има практика на ВКС, с която въззивното решение не е съобразено, или че има противоречива практика на съдилищата по него. Третото основание за допускане е налице когато този съществен материално правен, или процесуален въпрос, който е формулирал катора е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Това основание е налице когато за разрешаването на повдигнатия съществен материално правен или процесуален въпрос е необходимо приложението на правна норма или комплект от норми, които обаче са неясни, или непълни и се нуждаят от извличане на точния им смисъл чрез тълкуване, или когато по приложението на тези норми няма съдебна практика, или наличната такава се нуждае от промяна предвид изменението на обществено икономическите и социални условия в страната. С влизане в сила на новия ГПК от 01.03.2008г. касационното обжалване включително и на определенията и разпорежданията от задължително със законова регламентация на изключенията, премина във факултативно. Преценката относно това кои определения и разпореждания подлежат на касационно обжалване със сега действащия ГПК е предоставена от законодателя на ВКС, с оглед на определените му от Конституцията фенкции, като са очертани само критериите за селекция в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК, към която препраща чл. 274, ал.3 от ГПК.. Те са различни от основанията за касиране определенията по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, по наличието на които съдът се произнася само ако допусне до разглеждане по същество частната касационна жалба.
От данните по делото е видно, че въззивната инстанция не е дала точни указания за изправяне нередовностите на касационната жалба. С първото съобщение за оставяне на касационнната жалба без движение, връчено на 01.10.2008г. е указано да се представят основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 от ГПК. Тази обща формулировка е непълна и неточна, за да насочи касатора към привеждане на касационната жалба съобразно изискването на чл. 284, ал.3 от ГПК. С второто съобщение изпратено след връщане на делото от ВКС с указания за приложението на чл. 285 от ГПК е указано на ищеца да формулира съществения материално правен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл БОС и “решението да се представи съд. практика с препис за страните”. Както вече се посочи формулирането на съществения материлано правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд не е самоцел, а е свързано с основанията за допускане. Именно този въпрос следва да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, или по него да има противоречива практика на съдилищата, или разрешаването на този въпрос да е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В останалата цитирана част от съобщението, указанията са абсолютно неясни.
По изложените съображения, чатната жалба се явява основателна. Обжалваното разпореждане, като постановено в противоречие с процесуалния закон . чл.285 и чл. 286 от ГПК следва да се отмени, а делото да се върне на въззивния съд за оставяне на касационната жалба без движение за привеждането й в съответствие с чл. 284, ал.3 от ГПК с ясни и точни написани четливо, /а не върху текста на касационната жалба/ указания до касатора в изложения по-горе смисъл.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 05.01.2009г. по гр.д. № 728/2007г. на Бургаски окръжен съд, с което е върната касационната жалба на “С” О. гр. Н. и
Връща делото на Бургаски окръжен съд за изпълнение на процедурата по чл. 285 от ГПК.
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: