О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр.София, 24.02.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1085 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Д. К. срещу решение от 26.04.2011г. по гр.д.№ 145/2011г. на ОС София, с което са отхвърлени исковете му с правно основание чл.344, ал.1, т.1 -3 КТ.
Жалбоподателят Д. К. Н. поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът [фирма] в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 13.12.2010 г. по гр. д. 26/2010 г. на Свогенския районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. К., извършено със заповед 23/ 22.02.2010 г. на изпълнителния директор на [фирма] , на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Д. К. е възстановена на предишната работа „мениджър производствена логистика и планиране” във Ф. за ш. из. [населено място] и дружеството е осъдено на основание чл. 225, ал. 2 КТ да заплати на Д. К. сумата от 10000 лв., представляваща разлика в брутното трудово възнаграждение, получавано преди уволнението и на новата месторабота, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.02.2010 г. до окончателното й изплащане, е отхвърлил предявените от Д. К. срещу [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Съдът е приел за установено, че с решение от 19.07.2007 г. на РС Своге по гр.д. № 431/ 2006 г., в сила от 18.12.2009 г., предишно уволнение на ищцата е било отменено и същата е възстановена на длъжността – „мениджър производствена логистика и планиране”, заемана от нея преди уволнението. Това трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено със заповед 23/ 22.02.2010 г. на изпълнителния директор на [фирма] поради съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Установено е от представените от ответника щатни разписания, в сила от 01.08.2009 г. и 08.02.2010 г., се установява, че в първото са налице две щатни бройки за длъжността, заемана от ищцата, а във второто – една, като към 03.02.2010 г., когато ищцата се е върнала на работа, в предприятието са съществували две щатни бройки за длъжността „мениджър производствена логистика и планиране”, която впоследствие на 08.02.2010 г. е намалена на една, поради което съдът е приел, че е извършено реално съкращаване на щата.
Съдът е приел, че за работодателя е съществувало задължение за извършването на подбор и такъв е извършен съобразно критериите, установени в нормата на чл. 329 КТ – професионална квалификация и ниво на изпълнение на работата, поотделно за служителките, заемащи съкращаваната длъжност „мениджър производствена логистика и планиране”. Установено е от какви факти се е ръководела комисията по подбора и въз основа на какви обстоятелства е формирала преценката си кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, като те са: професионална квалификация, трудов стаж в дружеството, оценка от прекия ръководител. Приетите оценки по отделните показатели се основават на обективно проявените професионални качества и подготовка на служителите за възложената им работа. Чрез специално назначена за целта комисия, работодателят е съобразил всички обективни показатели за качеството, срочността и резултатите от работата на същите и на базата на тази преценка е направил извод, че нивото на изпълнение на трудовите задължения на ищцата е по-ниско, което е мотивирало решението за прекратяване на трудовото правоотношение с нея. Извършена е конкретна фактическа преценка чрез резултатите от работата, както и оценката от преките ръководители.
При тези данни съдът, като е приел, че работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание, е отхвърлил и предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ, които се намират в отношение на материално правна обусловеност от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
В изложението си жалбоподателят за да обоснове допустимост на касационното обжалване поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материално правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, а именно за това, кога следва са се приеме, че е налице реално съкращаване на щата, както и за пределите на съдебния контрол върху критериите, по които следва да се извърши подбор при прекратяване трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ. Представя решение от 24.01.1995г. по гр.д.№909/1994г. на ВКС, от 01.02.1995г. по гр.д.№1010/1994г.на ВКС, от 29.12.1999г. по гр.д.№768/1999г. на ВКС, от 20.04.2010г. по гр.д.№ 904/2009г. ІV-то.г.о на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и от 21.10.2009г. по гр.д.№2536/2008г. І-во г.о. на ВКС.
Настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по материално правня въпрос, а именно за това, кога следва са се приеме, че е налице реално съкращаване на щата. Отговор на същия е даден в трайната практика на ВКС, включително и в постановените по реда на чл.290 ГПК. Решения от 02.06.2010г. по гр.д.№803/2010г. ІVто г.о. на ВКС и от28.03.2011г. по гр.д.№1119/2010г. ІV г.о. на ВКС. В същата се приема, че съкращаване в щата има както при намаляване бройките работници /служители/, така и само при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание, като такова е налице и когато трудовите функции по съществуваща длъжност са изцяло заличени и на нейно място са възложени нови, така и когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностната характеристика на съкратената длъжност. Иманно всъответствие с тази практика съдът е постановил решението си.
На материалноправния въпрос за пределите на съдебния контрол върху критериите, по които следва да се извърши подбор при прекратяване трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ е даден отговор в ТР№3/2011г. на ОСГК на ВКС. В същото е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по – висока квалификация и работи по – добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Посочено е, че решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове –решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка / на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. Въззивният съд е постановил решението си по поставения въпрок, като му е дал отговор в съответствие с тази практика, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по него. С тълкувателното решение е уеднаквена практиката по въпроса посочен от жалбоподателката като основание за допускане на касационен контрол, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на същия.
По поставените от жалбоподателката въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като на същите е даден отговор в съществуващата трайна практика на ВКС и не се налага нейната промяна.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.04.2011г. по гр.д.№ 145/2011г. на ОС София, на основание чл.280, ал.1,т .1 -3 ГПК, по жалба на Д. К. Н..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: