2
определение по гр.д.№ 2156 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
[населено място], 24. 04. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2156 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. И. Ю. срещу решение от 13.12.2012 г. по в.гр.д.№ 437 от 2012 г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 131 от 16.05.2012 г. по гр.д.№ 1005 от 2009 г. на Районен съд-Нови Пазар за отхвърляне на предявения от Ф. И. Ю. срещу Ф. М. С. и Н. Х. С. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху описани в исковата молба земеделски имоти.
В касационната жалба се твърди, че решението на Шуменския окръжен съд е неправилно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281,ал.1,т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. Налице ли е надлежно предявен инцидентен установителен иск по делото или е налице предявен конститутивен иск по чл.29 от ЗЗД и съответно допустим ли е предявения по делото инцидентен установителен иск и 2. Налице ли е предоставяне на надлежна представителна власт в полза на мним пълномощник, без всъщност да е изявена воля за предоставяне на такава.
В писмен отговор от 25.02.2013 г. ответниците Ф. М. С. и Н. Х. С. оспорват жалбата. Претендират за разноски.
Върховният касационете съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, в самата касационна жалба или в нарочно изложение към нея касаторът е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК- такъв, който е включен в предмета на спора, свързан е с приложението на конкретна материалноправна или процесуалноправна норма и е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Ако не е сторил това, само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска. Съгласно т.4 от същото Тълкувателно решение, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма.
В конкретният случай и двата поставени от касаторката въпроси не са такива по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не са обусловили изводите на съда в обжалваното решение за отхвърляне на иска. За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за собственост, въззивният съд е приел, че договорът за продажба на процесните ниви, сключен между представител на ищцата М. С. Ю. и ответницата Ф. М. С. не е нищожен поради липса на съгласие, тъй като сключилият от името на ищцата договора М. Ю. е действал като неин пълномощник. Отхвърлил е и предявения инцидентен установителен иск, че ищцата не е предоставяла представителна власт на М. Ю. с мотив, че по делото е представено подписано от ищцата пълномощно, което ако е сключено при измама е можело да бъде унищожено само чрез предявяване на иск за унищожаване на упълномощителната сделка, но този иск е предявен след изтичане на предвидения в закона тригодишен давностен срок.
С оглед на тези мотиви на съда в обжалваното решение неотносим е първият посочен от касаторката въпрос /налице ли е надлежно предявен инцидентен установителен иск по делото или е налице предявен конститутивен иск по чл.29 от ЗЗД и съответно допустим ли е инцидентния установителен иск/, тъй като съдът не е приел за недопустим предявения от ищцата инцидентен установителен иск- напротив приел го е за допустим и се е произнесъл по него. Неотносим е и втория посочен въпрос /налице ли е предоставяне на надлежна представителна власт в полза на мним пълномощник, без всъщност да е изявена воля за предоставяне на такава/, тъй като в случая не се касае за мним пълномощник и за липса на воля за упълномощаване, а за сключване на упълномощителна сделка при измама.
Поради всичко гореизложено не е налице основаниe по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Шуменския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.12.2012 г. по в.гр.д.№ 437 от 2012 г. на Шуменски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.