2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
С., 25,03,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2688/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „С. л. Ф. Т.” – [населено място] против решение №17 от 15.01.2013 г. по т.д. № 422/2010г. на Великотърновски апелативен съд .
Ответникът по касация- Д. С. Г. от [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като е изложил и подробни доводи за неоснователност на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил и възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Заявил е, че въпроса за „ границите на силата на пресъдено нещо на едно съдебно решение е принципен въпрос”, поради което произнасянето на ВКС било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.След което, буквално е възпроизведен текста на касационната жалба, определен и от него като оплакване за незаконосъобразност на решението на съда, поради това, че не е извършено нарушението „ бракониерство” и поради това, че по този въпрос се е произнесъл административния съд и решението му било „задължително за всички”. Като „втори съществен материалноправен въпрос, а и процесуалноправен” е посочено – „ следва ли решенията на общото събрание на юридическите лица с нестопанска цел за изключване на член на Ю. да бъдат подробно мотивирани, след като в чл.22, ал.2 от ЗЮЛНЦ не е законово предвидена изрична форма и реквизити на решенията за изключване„. Страната е възпроизвела текстово и останалата част от касационната си жалба, като по този начин е счела, че отговоря на така поставения въпрос.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси, не са релевантни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК тъй като са хипотетични и фактически, а и са обвързани не с правните изводи на съда, а с оплаквания на страната за неправилност на решението, квалифицирано и от касатора като допуснато нарушение на материалния закон и процесуално нарушение на съда. В тази връзка, първият поставен въпрос е неотносим към основанието по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е хипотетичен и не е разрешаван от въззивния съд. Вторият въпрос също е изцяло ирелевантен за решаващите изводи на съда, тъй като касае единствено оплакването на касатора за тяхната неправилност, но не може да бъде отнесен към решаващия извод на съда за липсата на посочено основание за прекратяване на членственото правоотношение, така както е обективирано в протокол от 14.05.2008г., като изобщо не е посочено нито в какво се изразява нарушението, нито кои законови норми или норми на устава той е нарушил . Т.е. в случая не се касае за подробно мотивиране на наказанието, а за посочване на каквито и да било данни за нарушението, поради което е наложено, тъй като това именно подлежи на доказване, с оглед законосъобразността на обжалваното решение. Следователно, решаващите изводи на съда не кореспондират с поставения от касатора втори въпрос. А доколкото всички тези оплаквани съставляват доводи за нарушения на материалния и процесуален закон, чрез възпроизвеждане текста на касационната жалба, то те са без правно значение за наличие приложно поле на касационно обжалване.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел касатора, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на ирелевантни въпроси, нито подробно изложената защитна теза на страната в производството. Не съставлява такъв довод и лаконичното отбелязване, че разглеждането на поставените въпроси щяло да допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Пространно развитите твърдения за неправилност на решението са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК като относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Няма по същата причина такава относимост и становището на страната по спора.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Великотърновски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски в размер на100 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №17 от 15.01.2013 г. по т.д. № 422/2010г. на Великотърновски апелативен съд .
ОСЪЖДА „С. л. Ф. Т.” – [населено място] да заплати на Д. С. Г. от [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 100лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: