О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№222
София, 26.04.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4799 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2565 от 16.08.2017 г. на С. Т. К. чрез пълномощника й адвокат С. Н. против решение № 88 от 5.07.2017 г., постановено по гр.д. № 72 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Силистра, с което е прекратено въззивното производство по жалбата на С. Т. К. против решение № 14 от 20.01.2017 г. по гр.д. № 191/2015 г. на Районен съд-Дулово в частта, с която е признато за нищожно на основание чл.42, б.“а“ нотариално завещание на Т. Д. В., починал на 12.10.2000 г. в полза на Р. С. К., С. С. К., З. К. Н., Р. В. Г. и Д. В. В. № 21, том I, рег. № 1501, дело № 4 от 5.08.2000 г. на нотариус рег. № 429, поради липса на правен интерес от обжалване; обезсилено е същото решение и е прекратено производството в частта по иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗС на С. Т. К. против Р. С. К., С. С. К., З. К. Н., Р. В. Г., Д. В. В., Г. И. Т., Т. И. Т., Б. Ф. А. и Б. Х. А. и същото решение е потвърдено в останалата му атакувана част, с която е допусната съдебна делба между съделителите и права в съсобствеността: С. Т. К. – ? ид.ч., Т. И. Т. – ? ид.ч. и Г. И. Т. – ? ид.ч.
Отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК са подали Г. И. Т. и Т. И. Т. чрез пълномощника си адвокат Д. Т., с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират и възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК С. Т. К. поставя въпросите:
1) допустимо ли е в рамките на делбеното производство предявяване на иска за съвместно разглеждане с правно основание чл.79, ал.1 ЗС от страна на ищеца и евентуално до кой момент може да стане това.
2) презумпцията на чл.69 ЗС важи ли по отношение на съделител, който е бил лишен от наследство с извършена приживе делба от наследодателя и следва ли да се приеме, че неговото владение произхожда от юридически факт, различен от наследяването.
Първият въпрос касае въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по искането на С. К. да бъде призната за собственик на имотите на основания придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС. Мотивите на за този извод са, че районният съд неправилно е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗС от ищцата С. К. и се е произнесъл по такъв, включително в диспозитива на съдебното решение, тъй като заявеното от нея изменение на претенцията й представлява недопустимо изменение едновременно на основанието и петитума на иска по смисъла на чл.214, ал.1 ГПК. Направеният от процесуалния представител на ищцата, депозирал исковата молба, отказ да представлява занапред същата не заличава с обратна сила редовно извършените процесуални действия до този момент, включително предявяването на иск за делба – арг. чл. 35 ГПК. В случай, че ищцата не е била съгласна с изложените в исковата молба твърдения относно наличието на съсобственост по отношение на процесните имоти и направеното искане за допускане на делба между страните, същата е следвало да оттегли исковата си молба, като това не би довело до прекратяване на производството по съдебна делба, и да заяви претенцията си за собственост за разглеждане по общия исков ред в отделно производство. В тази хипотеза, поради обуславящия характер на второто дело, макар и заведено след иска за делба, съдът ще следва да спре делбеното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Следователно, доколкото самостоятелен иск за собственост не е предявен от въззивницата С. К., последващото й твърдение за придобиване на делбените имоти по давност, направено след отговора на исковата молба, следва да се разглежда по същество като възражение против включването на тези имоти в делбата по смисъла на чл.342 ГПК, което възражение е направено своевременно, тъй като същото се преклудира след първото по делото заседание във фазата на допускане на делбата. В този случай съдът следва да се произнесе ad hoc в мотивите на решението относно твърдяното обстоятелство за изтекла придобивна давност в полза на този съделител, като ако приеме възражението за основателно, следва да отхвърли иска за делба, но решението няма да има установително действие за това кой е собственик на делбените имоти.
При тези съображения на Окръжен съд-Силистра не е налице твърдяното противоречие на въззиното решение с практиката на ВКС по решение № 66 от 16.04.2014 г. по гр.д. № 5605/2013 г., I г.о., доколкото същото дава тълкуване, че предявяването на споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване, а не за това допустимо ли е ищецът след предявяване на иска за делба в рамките на делбеното производство да предяви и иск, че е индивидуален собственик на имотите.
По този въпрос липсват основание за допускане на касационно обжалване и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – в практиката на ВКС /например решение № 172 от 19.04.2012 г. по гр.д. № 811/2011 г., IV г.о., както и мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г., т.2б и т.2в на ОСГК/ е дадено тълкуване по приложението на чл.214, ал.1 ГПК, че при замяна или прибавянето на основание, не трябва да се променя първоначалния петитум, а при замяна или прибавяне на петитум, се запазва първоначалното основание, като същевременно нормата на чл.210, ал.1 ГПК ясно изисква съединяването на искове от ищеца да се извърши при предявяването на исковата молба, а съгласно чл.212 ГПК последващо съединяване на инцидентен установителен иск в първото по делото съдебно заседание е допустимо само за преюдициално по отношение на предявения иск правоотношение.
Вторият въпрос е относим към твърдението на С. К., че е придобила делбените имоти чрез давностно владение, разгледано като възражение. Окръжният съд е приел, че от гласните и писмените доказателства е установено, че С. К. е отдавала под наем процесните недвижими имоти на А. Б. и Н. М. в периода 2000 г. – 2014 г. и е получавала наемно възнаграждение, като същите са обработвали земите в отделни периоди последователно, от които за периода след 2008 г. са били сключвани писмени договори. При тези факти е изложил съображения, че когато след смъртта на общия наследодател един от наследниците му ползва целия имот, той е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници и при промяна в намерението си трябва чрез конкретни действия да отрече правата на останалите сънаследници. Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването /каквито са договорите за наем на земеделска земя или арендните договори/, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ.съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта, поради което не е установено в процеса, че са налице материалните предпоставки за придобиване правото на собственост въз основа на давностно владение.
Поставеният въпрос е свързан с твърдението на С. К., че е установила фактическа власт върху имотите без основание, тъй като след смъртта на наследодателя, по силата на оставено от него завещание, тя не е имала наследствени права. Това твърдение е направено за пръв път в касационната жалба и противоречи на твърденията й в исковата молба, че тя и част от заветниците в продължение на дълъг период от време получавали рента от общите земеделски земи като я разпределяли в съответствие с изразената в завещанието воля на общия наследодател. Следователно въпросът е неотносим към фактическите твърдения на ищцата, въз основа на които съдът е формирал изводите си, поради което не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
Доводите на С. К. против въззивното решение в частта за разноските, с което е осъдена да заплати на Г. и Т. Т. 2300 лв. разноски /адвокатско възнаграждение/ съставляват искане по чл.248 ГПК, което следва да се разгледа от въззивния съд.
С оглед изхода на настоящото производство С. К. следва да възстанови направените от подали Г. И. Т. и Т. И. Т. разноски по повод касационната жалба в размер на по 2700.00 лв. на всеки, представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Д. Т..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88 от 5.07.2017 г., постановено по гр.д. № 72 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Силистра.
ОСЪЖДА С. Т. К., [населено място], ул.“Д-р А. Я.“ № 47, вх.Б, ет.3, ап.8, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат С. Н. да заплати разноски по повод касационната жалба, както следва: 2700 лв. на Г. И. Т., съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Д. Т. и 2700 лв. на Т. И. Т., съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Д. Т..
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Силистра за разглеждане на инкорпорираното в касационната жалба искане на С. Т. К. по чл.248 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: