Р Е Ш Е Н И Е
№ 222
София, 26.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети март, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 395/2008 година.
Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а, б.”б” ГПК /отм./
Делото е образувано по касационна жалба на „И” А. , гр. С. срещу решение на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 302/2007 год..
Ответникът по касация, ищец по делото, П. Х. З. моли да бъде оставена без уважение касационната жалба като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Габровският окръжен съд, като първа инстанция, с решение от 7. 5. 2007 г. по гр. д. № 152/2005 г. е осъдил „И” А. , гр. С. да заплати на Е. ”П”, гр. С., представляван от П. Х. З. , сумата 69 506 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, със законната лихва, считано от 9. 9. 2005 г.. Решението е оставено в сила от Великотърновския апелативен съд с въззивно решение от 26. 11. 2007 г. по гр. д. № 302/2007 год..
В касационната жалба на ответника по иска се излагат съображения за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение – основания за отмяната му по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК /отм./. Посочено е, че решението е постановено в нарушение на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм./, тъй-като решаващият съд не е преценил изобщо или е преценил неточно и нелогично събрани по делото доказателствата, на които се основават доводите на жалбоподателя относно правнорелевантните обстоятелства, отхвърлил е възражение на дружеството относно количеството умряла риба, удостоверено с констативни протоколи на МЗГ – ИАРА от 14. 7. до 19. 7. 2005 год., без да изложи мотиви.
Апелативният съд е ангажирал отговорността на ответника на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД, като е приел, че в резултат на ремонтни работи от длъжностни лица на дружеството е прекъсната тръба към цистерна с дизелово гориво, от цистерната е изтекла нафта, която е проникнала в язовира, общинска собственост, ползван от ищеца З. по договор за концесия за седем години от 5. 4. 2000 год., и нефтеният разлив е причинил умирането на риба. В касационната жалба се сочи като неправилна констатацията на съда за причината за разлива на нефтопродукти в язовира с твърдението, че обилните дъждове по време на инцидента и напълването на цистерната с дъждовна вода са изтласкали остатъци от нефтопродукти, но това твърдението /освен, че не е категорично установено/ не може да промени извода за ангажиране отговорността на ответника. Напълването на цистерната с нефтопродукти и изоставянето й без съответния контрол и поддържане, за да се реагира своевременно на възможни течове от съоръжението, също представлява деликт – бездействие на съответни длъжностни лица, причинило вреди.
В раздел 2 на касационната жалба се излагат съображения за нарушения на процесуалния закон при преценка на доказателствата относно замърсяването на водата в язовира. Доводите на касатора са необосновани, тъй- като решаващият съд е мотивирал извода си за високи стойности на замърсяване на водата в язовира въз основа на съвкупност от доказателства и е изложил съображения, защо не приема твърденията на жалбоподателя, че пробите, по които е изготвен протокола от 20. 7. 2005 г. на Регионална лаборатория В. Т. към ИАОС, са манипулирани от ищеца. Както предвижда чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, преценката на доказателствата е резултат на вътрешното убеждение на съда, обосновано с правилата на житейския опит и логическото мислене и в случая, въззивният съд е приложил точно процесуалните правила относно доказването. Следва да се има предвид, че отговорността на жалбоподателя се обуславя от причинната връзка между разлива на нафта в язовира и умирането на рибата, а обстоятелството, че в язовира е имало такъв разлив не се оспорва от ответника по иска и е категорично установено от другите доказателства. При това положение, размерът на нефтения разлив няма пряко отношение към причинната връзка и възникване на задължението на ответника за репариране на причинените вреди, а що се касае до извода на съда, че изтеклата в язовира нафта е довела до умиране на риба, този извод е напълно обоснован.
Обоснован е изводът на съда относно размера на причинените на ищеца имуществени вреди, представляващи стойността на умрялата риба. Въззивният съд е взел предвид заключението на вещото лице С. Й. за сумата 69 506 лв. и констативните протоколи с №№ от 1 до 6, съставени от 14 до 19 юли 2005 г. от длъжностни лица на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Г. В съдебно заседание на 5. 4. 2006 г. пред Габровския окръжен съд, същите длъжностни лица – Д. Б. и Н. Ю. , при разпита им като свидетели, са потвърдили констатациите за количеството умряла риба, и съдът правилно е счел за доказан размера на вредите на ищеца. При наличието на тези доказателства, въззивният съд обосновано е приел, че констатацията за размера на щетата – количеството умряла риба, не може да бъде изградена по индиция на основата на косвени доказателствени факти – хипотетично заключение на вещото лице Й. и съставена от ответника, сега жалбоподател, сравнителна таблица за скоростта на броене и необходимото време за измерване на количеството умряла риба по констативните протоколи от юли 2005 год.
Не са налице основания за касиране на обжалваното въззивно решение, поради което Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 26. 11. 2007 г. по гр. д. № 302/2007 г. на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: