3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр. София, 28.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Б. ч.т.д. № 2016 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. Т. Г. Г. в качеството му на пълномощник на Д. З. П., З. Д. П., Д. Д. П., М. С. К. и С. А. К., с която е направено искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 647 от 28.11.2018г., като насрещната страна бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер съответно на 1 843 лева – за процесуално представителство на всеки от първите трима молители, и на 1 510 лева – за процесуално представителство на всеки от останалите двама молители. В молбата се твърди, че при постановяване на определението си съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното с отговора на частната касационна жалба искане за присъждане на разноски.
Ответникът по молбата Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ , представляван от адв. М. К., оспорва направеното искане. Поддържа, че искането е преклудирано, тъй като искането за присъждане на разноски за производството пред апелативния съд не е направено пред компетентния съд, а по отношение на разноските за настоящата инстанция прави възражение за прекомерност, в случай че действително са налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди направеното искане, намира следното:
Молбата е постъпила в срока по чл.248 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна.
Производството пред касационната инстанция е образувано по частна касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ срещу определение № 1796 от 08.06.2018г. по ч.гр.д. № 2836/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което, след частична отмяна на определение от 31.01.2018г. по гр.д. № 8112/2017г. на СГС, I г.о., 6 състав е оставена без уважение молбата на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” по чл.248 ГПК за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 23 085 лева с ДДС и е потвърдено първоинстанционното определение в частта, в която искането по чл.248 ГПК за присъждане на разноски е отхвърлено за разликата над 23 085 лева до 31 200 лева.
С постановеното по настоящото дело определение № 647 от 28.11.2018г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
Действително в определението настоящият състав е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното в отговора на частната касационна жалба искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА за настоящото производство. В производството ответниците са били представлявани от адв. Г., упълномощен от тях с представени с исковата молба пълномощни. С оглед осъществената правна помощ по делото без данни за договорен в тежест на доверителите размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА, заявлението, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липсата на данни, които да го опровергават, и предвид изхода на делото, са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА /в този смисъл определение № 163 от 13.06.2016г. по ч.гр.д. № 2266/16г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 515 от 02.10.2015г. по ч.т.д.№ 2340/15г. на ВКС, ТК, I т.о./. На основание чл.11 от Наредба № 1/2004г. на адв.Г. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Неоснователно е искането за определяне на размера на адвокатското възнаграждение съобразно чл.7, ал.1, т.7 от Наредба № 1/2004г. с оглед цената на предявените искове. Предмет на настоящото производство е единствено дължимостта на разноски на ответника по исковете поради прекратяване на делото и следователно предметът на делото и интереса на молителите по смисъла на посочената разпоредба не се съизмеряват с цената на исковете.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 647 от 28.11.2018г. по т.д. № 2016/2018г. на ВКС, ТК, Второ отделение, КАТО :
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.2 да заплати на адв. Т. Г. Г., [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 200 лева /двеста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: