3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
С., 04,04,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б.,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 732/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място], общ. Гр. С. З. срещу решение №93 от 20.04.2010г. по т.д.74/10г. на С. окръжен съд .
Ответникът по касационната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е заявил, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за „разпределение на доказателствената тежест и предмета на доказване в настоящия процес” в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е още, че неправилно съдът е приел, че ищеца следвало да доказва факта, че стоката по фактура не му е предадена. Според страната точно обратното било „ становището” на ВКС застъпено в решение №111/05г. на ВКС, ТК, І т.о., с което било прието, че купувачът не следвало да доказва отрицателния факт, че я е получил. Цитиран е и непълен правен извод от решение № 176/04г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и е посочено, че съдът се е произнесъл за доказателствената сила на фактурата в противоречие с решение №1064/03г. на ВКС, І т.о.Други доводи не са развити.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни, с оглед обвързването им с извадени от цялостния контекст мотиви на въззивният съд, обосновават единствено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основанието по т.2 на текста / в какъвто смисъл са фактическите доводи на страната, тъй като е разглеждана единствено казуална практика на ВКС, а не задължителна/, следва да бъде посочено друго влязло в сила решение, освен обжалваното, с което поставените въпроси да са разрешени по начин, противоположен на обоснования от въззивния съд, но само при установен фактически и правен идентитет на разгледаните въпроси в сравняваните съдебни актове. Цитираното от касатора решение №176/04г. на ВКС третира неизпълнение на задължения, поети с приватизационен договор, какъвто не е процесния, поради което и разрешенията дадени с него са без правно значение за твърденията на касатора по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Цитираните решения №111/04г. и №1064/03 на ВКС, ТК са постановени при различна фактическа обстановка и при различно доказване на установените по спора факти и поради това не установяват поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Освен това правните изводи застъпени в тези решения са интерпретирани от касатора произволно, извадени от общия контекст на акта – така например и в двете решения съдът е приел, че валидно издадената и двустранно подписана фактура удостоверява валидно наличие на основанието за плащане, а именно – доставката на стоката. Поради това и в тях са изложени подробни мотиви относно валидността на фактурите. Разглеждания случай е различен – представените фактури по делото не са били оспорени, поради което и са приети като удостоверяващи валидно факта на доставката на стоката. Ответникът по спора – сега касатор не е ангажирал каквито и да било доказателства, установяващи твърденията му по съществото на спора. След като и в сочените от него решения изрично е прието, че следва да бъде оборена доказателствената стойност на представените фактури, за да е налице задължение за продавача да докаже предаването на стоката, то и не е налице противоречие с приетото от въззивния съд. Следователно, тези доводи не обосновават наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. Ответникът по касация не е направил искане за разноски, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №93 от 20.04.2010г. по т.д.74/10г. на С. окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: