О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр.София, 04.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2186/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на Н. М. Н. срещу определение на Софийски градски съд от 22.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 8578/ 2012 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му против протоколно определение от 26.04.2012 г. по гр.д.№ 28003/ 2008 г. на Софийски районен съд, отхвърлящо искане на ищеца като ответници по делото да бъдат конституирани Д., чрез м. на ф. и М. на п.
Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът не може да контролира конституирането на ответници по делото – това зависело само от волята на ищеца. Според него всяко прекратително определение подлежи на обжалване пред по-горна инстанция, включително това, с което се прекратява производството по делото срещу новоконституирани ответници. Счита, че тези ответници са необходими другари на Р. районен и на Разградски окръжен съд, поради което не би могло исковете срещу тях да бъдат гледани в самостоятелно производство. Излага съображения, че прекратителните определения не се ползват със сила на пресъдено нещо и въпросът за конституиране на нови ответници може винаги да се пререши. Твърди, че Държавата във всеки случай е надлежен ответник по искове за вреди, причинени с действия на нейни органи, като в този смисъл е обвързващата практика на ВКС. Моли определението, с което жалбата до СГС е оставена без разглеждане, да бъде отменено, след като делото бъде разгледано в открито съдебно заседание. Моли също за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз.
Ответните страни не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима. Не следва да се уважава искането на жалбоподателя за провеждане на открито съдебно заседание, тъй като съгласно чл.278 ал.1 изр.1 от ГПК частните жалби се разглеждат в закрито съдебно заседание. Открито заседание по тях съдът може да проведе (чл.278 ал.1 изр.2 от ГПК) само ако това е необходимо – доколкото се налага събиране на доказателства или лично изслушване на страните. В конкретния случай доказателства не е нужно да се събират, тъй като спорът не е за факти, а само по правния въпрос подлежи ли на обжалване съдебен акт, отхвърлящ искане на ищеца за конституиране на нови ответници. Доводите на ищеца са подробно изложени и не се налага личното му изслушване. Поради това не е необходимо провеждане на открито съдебно заседание за разглеждане на частната жалба.
Не следва да се уважава и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като тълкуването на чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз не би могло да има каквото и да е значение за решаването на настоящия спор.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Неотносими за настоящето производство са доводите на ищеца по въпросите ползват ли се прекратителните определения със сила на пресъдено нещо, надлежен ответник ли е Държавата по искове за вреди, причинени с действия на нейни органи, задължителен другар ли е тя на конституираните по делото като ответници районен и окръжен съд, в каква степен съдът може да контролира конституирането на страните по делото. Всички тези въпроси могат да бъдат поставени ако се приеме, че частната жалба срещу отказ за приемане на нови ответници е допустима. В противен случай е безпредметно да се отговаря какви са предпоставките за това, налице ли е задължително другарство и какви са задълженията на съда, в случай че не уважи искането.
Единствените релевантни за настоящето производство доводи на ищеца са тези, свързани с възможността по-горната инстанция да контролира определения, с които се отхвърля искане за конституиране на нови ответници – чл.228 ал.3 ГПК. По този въпрос има установена практика (срв. Определение № 803/ 24.11.2011 г., ч.т.д. № 778/ 2011 г., І т.о., Определение № 36/ 23.01.2012 г., ч.т.д.№ 18/ 2012 г., І т.о., Определение № 862/ 05.10.2012 г., ч.т.д.№ 182/ 2012 г., ІІ т.о.), според която определението по чл.228 ал.3 ГПК не се явява преграждащо развитието на производството и не е допустимо да бъде обжалвано по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Обжалваният акт е съобразен с тази практика и поради това частната жалба срещу него не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд от 22.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 8578/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: