О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 04.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 190 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №49,постановено на 02.02.2012г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по гр.д.№1050/2011г. е оставена без разглеждане касационната жалба ,подадена от Б. А. Т. срещу решение от 07.06.2011г. по гр.д.№325/2010г. на Благоевградския окръжен съд и производството по делото е прекратено.
Определението е обжалвано от Б. А. Т. с оплаквания,че същото е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,необосновано и в противоречие с практиката на ВКС и с искане да бъде отменено. Поддържа, че при определяне цената на иска при ревандикация на движими вещи следва да се има предвид общата стойност на вещите,тъй като в противен случай би се наложил извода,че въззивното решение не подлежи на никакъв по-нататъшен съдебен контрол и на практика това я лишава от възможността да оспорва неговата законосъобразност и правилност,което пък според жалбоподателката противоречи на принципите на ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по частна жалба А. С. Б. изразява становище,че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените по повод подадената частна жалба разноски по приложен списък.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадената от Б. А. Т. касационна жалба срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд,постановено на 07.06.2011г. по гр.д.№325/2010г., следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост на касационното обжалване,тричленният състав на І ГО на ВКС е приел,че в случая цената на иска е под 5000лв. ,тъй като предмет на ревандикация са няколко движими вещи и цената на всяка една от тях е под 5000лв., което с оглед разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК /изм.ДВ.бр.100/2010г.,в сила от 21.12.2010г./ обуславя недопустимостта на касационното обжалване.
Така изложените съображения за недопу стимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката,че при определяне цената на иска следва да бъде взета предвид общата стойност на всички движими вещи,предмет на заявената ревандикационна претенция. Всяка отделна вещ,както е прието и в обжалваното определение, представлява самостоятелен предмет на ревандикация,доколкото и фактическите твърдения за всяка вещ могат да бъдат различни,а дори и при идентичност на обстоятелствата,на които се основава иска,изводите на съда досежно основателността на претенцията за всяка вещ могат да бъдат различни. Исковете за предаване владението на всяка една от вещите могат да бъдат разглеждани в самостоятелно исково производство и всяка вещ представлява самостоятелен обект на защита дори при обективно съединяване на исковете. А след като е налице обективно съединяване на искове за ревандикация на самостоятелни вещи тезата за общо определяне на цената на иска за всички искове не може да бъде споделена. Още повече,че не съществува причина подобна теза да бъде възприета за определяне цената на иска при ревандикация на движими вещи,след като по отношение на искове с предмет защита на вещни права върху недвижими имоти категорично и константно се приема,че искът за защита на правото върху всеки отделен имот е самостоятелен и цената му се определя отделно независимо,че е налице обективно съединяване на исковете в рамките на едно исково производство. Необжалваемостта на въззивното решение в такива случаи не е следствие на извършена от съда преценка,както се поддържа в частната жалба,а установено в процесуалния закон правило /чл.280,ал.2 ГПК/.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №49/02.02.2012г. на тричленен състав на ВКС,І ГО,постановено по гр.д.№1050/2011г.
ОСЪЖДА Б. А. Т. на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплати на А. С. Б. сумата 150.00 лв. /сто и петдесет лева/,представляваща направените в настоящето производство разноски.
Председател:
Членове: