3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 07.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2437/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на
Община Перник против решение №1778 от 10.07.2018г. по т.д. №691/18г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – „Енерджи 202”ЕООД, чрез пълномощника си – адв. В. Ф. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – ст.юрк Д. Е. и юрк К Л. е поддържал, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, чийто текст e възпроизвел. Посочил e, че основание за допускане на касационно обжалване било наличието на противоречива практика относно това дали се ползва решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо.Разгледани са решения на ВКС, ГК и е направен извод, за неправилност на изводите на състава за това, че предходното решение за същото вземане го обвързва. Страната е развила собственото си разбиране, за това, че решението по уважен частичен иск не се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право в контекста на теорията и практиката.Така е направен извод под формата на оплакване, че въззивният съд не се бил произнесъл по основателността на иска, а се позовал на силата на пресъдено нещо формирана с решение, с което е уважен частичен иск за същото вземане.Лаконично е направено и оплакване, че и участието на цедента в производство не може да обвърже цесионера, който не бил страна в него.Страната е дефинирала понятието правен въпрос изведено от ТРОСГТК №1/09г. и е поставила в тази връзка следните въпроси – „ Разпростира ли се силата на пресъдено нещо по частично предявен и уважен иск и върху остатъка от вземането, предявено в последващ процес”, 2/ „Разпростира ли се силата на пресъдено нещо по отношение на страна, която не е участвала в процеса по частично уважен иск, предявяване на иска за остатъка на вземането, в случай че страната не е правоприемник на първоначалния ищец, а придобила вземането на друго правно основание.” и 3/ „Длъжен ли е съдът при постановяване на решението да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви по основателността на иска”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Формулираният от него първи въпрос, макар и неточно поставен може да бъде приет за релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По него страната пространно и в цялото си изложение е развивала разбирането си по отговора му, както и е разгледала твърдението си за противоречива съдебна практика. По същият въпрос, обаче тази практика е уеднаквена с приемането на ТР ОСГТК № 3/16, с което в т.2 е прието, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащият факт на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълният размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. След като решението на въззивният съд е изцяло в съответствие с тази практика то не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК
Вторият поставен въпрос не е релевантен тъй като основното му съдържание е свързано с хипотеза нямаща връзка с разглеждания случай. Този извод се налага от това, че договорът за цесия, с който ищецът се легитимира извежда наличие на частично правоприемство именно относно процесното вземане, като съдът е приел точно това- че спорното право е било прехвърлено по време на висящият процес, приключил с решението, с което е уважен осъдителния частичен иск по отношение на процесното спорно право, чиято разлика е предявена в настоящи процес. Хипотеза, при която страната не е правоприемник, а се е сдобила по неуточнени от касатора причини със спорното право не е разглеждан. Третият въпрос също не е релевантен, доколкото не е пояснен от страната, а и не съдържа данни за връзката с мотивите на въззивния съд, който е разгледал именно основателността на иска.
С оглед изложеното и при така депозираното изложение страната не обосновава довод за наличие основание за допускане на решението до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените и установени по делото разноски в размер на 4000 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1778 от 10.07.2018г. по т.д. №691/18г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Община Перник да заплати на „Енерджи 202”ЕООД направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 4000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: