Определение №222 от 8.4.2016 по гр. дело №836/836 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 222

София, 08.04.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 836 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Д. А. и С. С. А. против решение № ІV-128 от 12.11.2015г. по гр.д.№ 1505/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1123/01.07.2015. по гр.д.№ 1083/2015г. на РС-Бургас. С последното, касаторите са осъдени да предадат на ищците А. И. П. и Д. С. Д. собствения им апартамент № 105, находящ се в [населено място],[жк]бл. 84 вх. Е, ет.2 с идентификатор № 07079.653.515.5.15.
В касационната жалба се прави общо оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 108 ЗС, нарушение на процесуалните правила, тъй като не са обсъдени събраните доказателства, а съдът не е проявил и активност да изясни спора и за необоснованост на извода, че касаторите са във владение на апартамента.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните въпроси: 1.за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства, доводи и възражения на страните, 2. следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 108 ЗС да се произнесе и с установителна част относно правото на собственост и 3. относно допустимостта на иска при липса на пасивна легитимация. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС, в потвърждение на което се представят решения.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
Ищците са купили с н.а. № 11,т. 1/15.01.2015г. процесния апартамент от Д. А. Д.. Преди това на 28.11.2014г. тя е сключила предварителен договор с Х. Я. И. за продажба на същия апартамент, като на същата дата е подписан и анекс към договора между страните по предварителния договор и Е. С. А., с който се съгласяват купувач по окончателния договор който ще сключат страните да бъде Е. А.. Видно от изявленията на ответниците, тя е тяхна дъщеря, но до сключване на окончателен договор не се е стигнало. След нотариалното оформяне на продажбата на процесния апартамент на ищците, те, заедно със свидетеля Т. са посетили жилището, в което са намерили ответниците – сега касатори. От показанията на св. Т., а и от факта, че ответниците, включително и в касационната жалба посочват като адрес този на процесното жилище се установява, че касаторите държат апартамента.
При тези доказателства, въззивния съд е приел, че ищците са собственици на апартамента, а ответниците го ползват без основание, поради което е потвърдено решението, с което иска е уважен. Диспозитива в решението на РС е формулиран като осъдителен без установителна част, но е посочено, че апартамента следва да се предаде на ищците като на собственици.
Не е налице основание за допускане до касация по първия поставен въпрос за задължението на съда да събира служебно доказателства. По новия ГПК съдът има задължение да събира доказателства само когато трябва да приложи императивна правна норма, или в случаите когато трябва да се охранят интересите на дете, както и при необходимост от специални знания, с каквито съдът не разполага / ТР № 1/2012г. на ОСГТК на ВКС./ Събраните доказателства са установили предпоставките на иска по чл. 108 ЗС и съдът ги е обсъдил, т.е. въззивното решение не е постановено в противоречие със закона – чл. 236, ал.2 ГПК и съдебната практика по приложението му. Факта, че за апартамента преди продажбата му на ищците е сключен предварителен договор с трето за спора лице е неотносим, тъй като предварителния договор има само облигационно действие, а и решението по настоящия спор създава сила на присъдено нещо само за страните и лицата, посочени в чл. 298, ал.2 ГПК.
По въпроса: как следва да бъде формулиран диспозитива на решението при уважаване на иск по чл. 108 ЗС, с ТР № 4/2014 г. от 14.03.2016г. на ОСГТК на ВКС по т. 2А се прие, че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Ако обаче това не е сторено и съдът се е произнесъл само с осъдителен диспозитив, това не е неправилност на решението, а би могло да се поиска поправка на очевидна фактическа грешка. /виж мотивите към тази част от ТР/. Отделно от това, начинът по който е формулиран диспозитива също установява, че ищците са собственици. Затова не се допуска касационно обжалване и по тази точка.
Въпросът за пасивната легитимация по иска по чл. 108 ЗС изисква произнасяне по същество, тъй като е предпоставка за уважаването му. В случая тази предпоставка на иска е установена от показанията на св. Т., а и от това, че ответниците посочват за свой адрес този на процесния апартамент. Същевременно видно от становището по предявения против тях иск, ответниците оспорват правото на собственост на ищците, като твърдят, че собственик е тяхната дъщеря, т.е. те са надлежни ответници по петиторния иск. Пасивно легитимиран по иска по чл. 108 ЗС е този, който фактически държи, или владее процесния имот, а предварителния договор, както вече се посочи има само облигационно действие. Ищците се легитимират като собственици на основание окончателен договор за продажба. Затова не е налице вероятна недопустимост на обжалваното решение, която да налага допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-128 от 12.11.2015г. по гр.д.№ 1505/2015г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. Д. А. и С. С. А..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top