ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 222
гр. София, 12.03. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1545 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Й. П. и М. Д. П. срещу решение № 102 от 15.05.2009 г. по гр. д. № 91/09 г. на Окръжен съд гр. Х.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т. , С. Н. Т. и Й. Н. Б. оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 563 от 29.12.2008 г. по гр. д. № 622/08 г. на Районен съд гр. Х.. П. е, че ищците са възстановени собственици на процесния имот намиращ се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Легитимират се с решение на ОСЗ придружено със скица на имота. Ответниците придобили имота от ползувател по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ без от него да е проведена процедура за изкупуване по § 4. П. продажбата ползувателят се легитимирал като собственик с констативен нот. акт № 456 от 18.04.2006 г. за придобиване на имота по давност. Съдът е изложил съображения, че придобивната давност не е изтекла, тъй като срокът от който тя тече е от 28.09.2007 г., когато е издадено решението на ОСЗ за индивидуализация на имота, тъй като едва от този момент владението може да бъде противопоставено на възстановените собственици. Разпоредбата на чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ според съда не намира приложение, тъй като съществува специалната разпоредба по чл. 10 ал. 13 ЗСПЗЗ.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. Както е прието и в Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК, ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че в изложението са формулирани процесуалноправни въпроси за разпределяне на доказателствената тежест между страните в производството за собственост и за доказателствената сила на решението на ОСЗ. Формулиран е и материалноправен въпрос за началото на владението, което води до придобиване на земеделски земи по давност. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
Обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от приложената към изложението практика на ВКС по формулираните по горе съществени въпроси. Според решение по гр. д. № 3036/04 г. на ВКС ІVБ ГО, при иска за собственост, когато ответниците оспорват иска, в тежест на ищците е да докажат правото си на собственост и че по отношение на тях са налице всички предпоставки за възстановяване на собствеността, тъй като решението на ОСЗ е индивидуален административен акт в което ответниците не са участвували и не са могли да защитят правата си върху имота. В решение № 939 от 22.06.2006 г. по гр. д. № 1317/05 г. на ВКС IV ГО е прието, че решението на ОСЗ постановено по реда на чл. 14 ал. 1 ЗСПЗЗ е индивидуален административен акт, който се издава в специално административно производство. В исковото производство, при възражение от страна на тези, които претендират собствени права върху имота, трябва да се изследват и предпоставките за реституция по чл. 10 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е съобразил цитираната съдебна практика, като е обосновал изводите си не само с решението на ОСЗ, но е изследвал наличието на всички предпоставки за възстановяване на собствеността, затова няма противоречиво решаване на въпроса. Няма противоречие и с решение № 189 от 14.07.2005 г. по гр. д. № 2219/03 г. на ВКС ІV ГО. Според приетото в него, съдът изгражда своите изводи не само от отделните факти, но и от връзката между тях, като ги преценява съвместно с всички доказателства по делото и с оглед на неговия предмет и вида на търсената защита. Въззивният съд е преценил всички доказателства по делото. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите за придобиване на процесния имот по давност не съвпадат с преценката на касатора, не е основание да се приеме, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 188 ГПК /отм./. Решение № 1* от 16.10.2007 г. по гр. д. № 1339/06 г. на ВКС ІV ГО е неотносимо към спора, тъй като разглежда специфични въпроси на възстановяване на собствеността в различните реституционни закони. Решение № 342 от 21.04.2009 г. по гр. д. № 1221/08 г. на ВКС І ГО е също неотносимо към спора. То разглежда хипотезата кога ищецът има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск и правните последици от заповедта по § 4к ал. 7 ЗСПЗЗ. Разглежданият иск е осъдителен, а и въпрос дали има изработен помощен план за новообразувани имоти въобще не е бил поставен за разглеждане. Решение № 1* от 26.07.1999 г. по гр. д. № 444/99 г. на ВКС V ГО няма отношение към спорния въпрос за давността, тъй като разглежда въпрос кога една жилищна сграда в регулиран парцел ****оже да бъде придобита по давност, а не за придобиване по давност на земеделски земи. Решение № 528 от 08.07.2005 г. по т. д. № 17/2005 г. на ВКС също няма никакво отношение към спорните въпроси, след като в него се разглеждат въпроси касаещи договорни отношения. Посочената практика на административен съд не е основание за преценка дали касационната жалба е допустима, с оглед критериите по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. При формулиране на основанието за допустимост на касационното обжалване законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на граждански съдилища, а решенията по административни дела не формират съдебна практика по гражданскоправен спор.
В изложението се съдържа и бланкетно възпроизвеждане на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Тъй като доводите не са развити, не може да се прецени кой точно правен въпрос е решен противоречиво от съда поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допусне до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 15.05.2009 г. по гр. д. № 91/09 г. на Окръжен съд гр. Х..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: