ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 222
гр. София, 20.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на ……………………………. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 287 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Д. М. срещу решение № 343 от 21.07.2008 г. по гр. д. № 1209/06 г. на СГС. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Д. Б. И. оспорва жалбата.
Ответникът по касация Я. И. М. , действуващ чрез своята майка и законен представител Р. Д. М., не изразява становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение от 22.02.2006 г. по гр. д. № 4883/04 г. СРС е намалил на основание чл. 30 ал. 1 ЗН с ? ид. ч. дарението обективирано в нот. акт № 29 от 17.04.1998 г., извършено от М. А. И. в полза на Р. Д. Отменил е на основание чл. 37 ал. 1 ЗН до размер на ? ид. ч. дарението на процесния апартамент, обективирано в нот. акт № 18 от 24.02.2003 г., извършено от Р. Д. в полза на Я. И. М. С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е намалил до 2/3 ид. ч. договора за дарение обективиран в нот. акт № 29 от 17.04.1998 г., като е възстановил запазената част на Д. И. в размер на 1/3 ид. ч. Оставил е в сила решението в останалата му обжалвана част.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съществените въпроси са на кого е тежестта за доказване активите на наследството когато се иска намаляване на дарение, с оглед попълване на масата, както и дали е допустимо да бъде конституирана страна в процеса тогава, когато липсва молба за привличане. Въпросите са съществени, тъй като имат отношение към правилността на решението. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС.
Съдът е приел в обжалваното решение, че с дарението от 1998 г. в полза на внучката си, общата наследодателка накърнила запазената част на сина си. Като е съобразил нормата на чл. 29 ал. 1 ЗН, съдът е намалил до 2/3 ид. ч. договора за дарение и е възстановил запазената част на ищеца от 1/3 ид. ч. Изложил е съображения, че искът по чл. 37 ал. 1 ЗН е допустим и основателен, тъй като първоинстанционният съд е бил сезиран с валидно предявен иск срещу Р. Д. лично и като законен представител на Я. М. , а дарението между двамата ответници било извършено преди да е изтекла една година от откриване на наследството. Според съда, в тежест на ответника е било да докаже дали в масата по чл. 31 ЗН има достатъчни активи, за да се допълни запазената част на ищеца.
С оглед твърдяното основание за допустимост касаторът е приложил съдебна практика, която трябва да бъде съпоставена с приетото във въззивното решение. Решения № 1* от 18.12.1990 г. по гр. д. № 1209/90 г., № 125 от 20.02.1992 г. по гр. д. № 1220/91 г., № 736 от 05.10.1994 г. по гр. д. № 593/1994 г. и № 599 от 17.11.2003 г. по гр. д. № 240/2003 г. на ВКС I ГО, нямат отношение към формулирания съществен въпрос. Представянето на решения по спорове от същия характер, но без да са идентични с обжалваното решение, не са достатъчни за да обоснове необходимостта от разглеждане на касационната жалба. Относимо към съществения въпрос е само решение № 93 от 13.03.2003 г. по гр. д. № 491/2002 г. на ВКС I ГО. В него е прието, че при иск за възстановяване на запазена част, накърнена поради направено дарение, ищецът трябва да установи масата по чл. 31 ЗН – както обемът и стойността на наследството, така и стойността на дарението, които се прибавят към масата. Въззивното решение не противоречи на цитираното решение. След като ответницата е твърдяла, че наследодателката има и друго имущество което следва да се включва в наследствената маса, в нейна тежест е било да докаже тези свои твърдения. Въпросът за установяване обема на наследството е такъв за преценка на конкретни доказателствата по делото, като всяка страна трябва да докаже твърденията си. Въззивният съд се е съобразил с ангажираните доказателствата и затова решението му не е противоречи на приетото в решението.
По втория формулиран съществен въпрос касаторът не е посочил противоречива съдебна практика. За да е налице основание за допустимост на посоченото основание, е необходимо касаторът да посочи и представи влезли в сила съдебни решения които разглеждат формулирания съществен въпрос по различен начин и в този смисъл въззивното решение да им противоречи. След като такава практика не се сочи, ВКС не може да извърши преценка дали има основания за допустимост на касационно обжалване по формулирания въпрос.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допусне до разглеждане.
Ответникът по касация Д. И. претендира за разноски. Тъй като не представя доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 343 от 21.07.2008 г. по гр. д. № 1209/06 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: