О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София 11.12.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември , две хиляди и осма година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4760/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Х. К. А. чрез адв. В, както и по касационна жалба на В. С. К. от гр. В. и „И” ЕООД гр. В. срещу решение № 113 от 03.07.2008г по гр.дело № 180/2008г. на Варненски апелативен съд , с което по същество е намалено присъдено обезщетение за неимуществени вреди в резултат на травматично увреждане от пътно-транспортно произшествие , по иск на касатора Х. К. А. с правно основание чл. 45 от ЗЗД ,за разликата от 10 000 до 15000 лева , солидарно е ангажирана и отговорността на В. С. К. и „И” ЕООД по иска на основание чл. 49 от ЗЗД .
В приложените към касационните жалби изложения на основанията за допускане на касационно обжалване и двете страни посочват , че Варненски апелативен съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос , свързан с прилагането на чл. 52 от ЗЗД . И двете страни обосновават несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост в конкретния случай , а според касатора Х. К. А. и по принцип ,тъй като за подобни увреждания били присъждани минимално 15 000 лева и тенденцията е обезщетенията е да се завишават, а не да се намаляват. В касационното изложение към жалбата на ищеца А. се изтъква ,че въпросът е решаван и продължава да бъде решаван противоречиво от съдилищата ,преценките за размера на обезщетението при тежка телесна повреда или смърт съществено се разминават , различията за от 5 000 до 50 000 лева . Поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК , в подкрепа на първия довод не са приложени съдебни решения. Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа, тъй като въпросът за размера на обезщетението е от значение за точното прилагане на закона и според касатора е необходимо уеднаквяване на практиката от Върховен касационен съд по задължителен ред .
Изложението на основанията за допускане на обжалване на адв. С, пълномощник на В. С. К. и „И” ЕООД също се аргументира с чл. 280 ал.1 т.1 или т.3 от ГПК предвид на това , че решението било „немотивирано” , както и по съображенията ,че спрямо възприетите в практиката критерии обезщетението от 10000 лева е завишено по размер .
Примери от съдебната практика , подкрепени с приложени съдебни решения , не са посочени .
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касаторите по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа посочване на решения на Върховния касационен съд или други съдилища обективиращи противоречиво решаван материалноправен въпрос , но настоящия съд приема съображението им ,че в своята постоянна и тълкувателна практика, Върховния съд и до момента не е дал конкретно предписание какъв размер, каква парична стойност се явява съответна при обезщетяване на различните по степен и характер физически увреждания ,не е категоризирал увредените физически лица по групи спрямо възраст или други признаци. От това обаче не следва , че като съобразяват едни и същи ,изведените по тълкувателен път критерии за справедливост при обосновката на обезщетението съобразявайки разясненията по ППВС №4/23.12.1968г на ВС на РБ , съдилищата постановяват противоречива практика . Размерът на обезщетението като конкретна сума не е признак за противоречие между решенията на съдилищата по различни дела ,щом съобразно конкретните случаи , при изследване на релевантните за това обстоятелства , са взети предвид съответните обстоятелства – характер и степен на претърпени болки и страдания , интензивността им , траен или временен характер на увреждането и пр. Щом не се касае нито за принципно противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма , нито за отклонение от критериите по приложението на чл. 52 от ЗЗД , принципно указани в тълкувателната практика на ВС на РБ (виж ППВС №4/1961г. , ППВС №4/1968г т.ІІ ), не може да се приеме поддържаната теза за необходимост от друго нормиране на размера на обезщетението за неимуществени вреди и допускане до касация по чл. 280 ал.1 т.3 ,без доводите да са подкрепени с конкретни аргументи и без конкретния случай да поставя проблематика , свързана с точното прилагане на закона .
В заключение , различните по размер обезщетения за различните случаи, не са сам по себе си достатъчен довод за наличие на хипотеза на допустимост по т.1 – 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК.
Воден от горното , Върховен касационен съд ,V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 113 от 03.07.2008г по гр.дело № 180/2008г. на Варненски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .