О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр.София, 22.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на осемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 195/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на И. С. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 438 от 18.11.2009 г. по гр.д. № 933/ 2009 г. С посоченото решение е обезсилено изцяло решение на Русенски районен съд по гр.д. № 1491/ 2009 г. и е постановено връщане на делото в първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг състав.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че за да постанови атакуваното решение въззивният съд е отговорил отрицателно на процесуалноправния въпрос може ли да се допусне изменение на предявен иск от установителен в осъдителен по чл.415 от ГПК. Според него този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, а и отговорът по него е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В смисъл, че изменението е допустимо били и разрешенията, дадени в определение от 08.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1063/ 2008 г. на СОС, определение от 18.05.2009 г. по ч.гр.д. № 3690/ 2009 г. на СГС, определение от 19.02.2009 г. по ч.т.д. № 149/ 2009 г. на Варненски ОС, определение от 06.04.2009 г. по ч.гр.д. № 211/ 2009 г. на СОС. Допускането на обжалването според касатора ще е в интерес на правото, тъй като ще осигури точно и еднакво прилагане на закона спрямо всички граждани. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация И. Б. Н. оспорва жалбата. Според него въззивният съд не се е произнесъл по въпроса допустимо ли е изменение на иска от установителен в осъдителен, а се е произнесъл по въпроса допустимо ли е едновременно изменение на основанията и на искането, формулирани от ищеца в исковата молба. По този въпрос нямало противоречива практика и не била нужна намесата на ВКС за осигуряване на правилното му решаване. Счита, че изводите на въззивния съд са законосъобразни и моли атакуваното решение да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за основателно.
От цитираните в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване влезли в сила определения на окръжни съдилища, няма отношение към настоящия казус определение от 06.04.2009 г. по ч.гр.д. № 211/ 2009 г. на СОС. То е постановено преди изменението в чл.415 ал.1 от ГПК и третира въпроса за характера на иска по чл.422 от ГПК (установителен или осъдителен) без да излага съображения за допустимостта на изменението му. Останалите цитирани от касатора определения отговарят положително на въпроса възможно ли е предявеният по чл.422 от ГПК установителен иск да бъде изменен в осъдителен в хода на производството по него. В определение от 08.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1063/ 2008 г. на Софийски окръжен съд изрично е посочено, че съдът от първа инстанция трябва да „има предвид възможността на ищеца да измени претенцията си и да премине от установителен в осъдителен иск до приключване на съдебното дирене в първата инстанция”. В определение от 18.05.2009 г. по ч.гр.д. № 3690/ 2009 г. на СГС също изрично е прието за иска по чл.422 от ГПК, че „ищецът винаги може да направи изменение на иска чрез преминаване от осъдителен към установителен или обратно до приключване на устните прения”. Макар не изрично, но имплицитно в мотивите на определение от 19.02.2009 г. по ч.т.д. № 149/ 2009 г. на Варненски ОС е застъпено същото становище („кредиторът разполага с процесуалната възможност да не се съобрази с указанията по чл.415 от ГПК .. и да предяви осъдителен иск за същото вземане по общия ред, вместо специалния установителен иск по чл.422 от ГПК”). В обжалваното решение обаче по същия процесуален въпрос е взето друго становище – че при иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК не е възможно в хода на производството пред първата инстанция да се премине към търсене от установителна към осъдителна защита. Този извод е направен при наличие на противоположна практика, следователно касае се за въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата. Този въпрос е от значение за конкретното дело, защото тъкмо отговорът по него (който въззивният съд е дал различно от смисъла, в който са цитираните определения) е послужил като мотив за обезсилване на първоинстанционното решение. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Съгласно чл.69 т.1 от ГПК вр. чл.18 ал.2 т.2 вр. чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, с оглед цената на иска, дължимата в касационното производство държавна такса възлиза на 79,39 лв. На касаторът следва да се даде възможност да я внесе под страх от връщане на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 438 от 18.11.2009 г. по гр.д. № 933/ 2009 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 79,39 лв (седемдесет и девет лева, тридесет и девет стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държана такса, или за връщане на жалбата – при изтичане на срока.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: