О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 24.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 11.03. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №1028 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Г. П. Й., чрез адвокат К с вх. №4979/08.07.2009 год. на Софийския апелативен съд срещу решение № 99 от 16.06.2008 год. по гр.д. №363/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, с което частично е изменено решение от 27.11.2007 год. по гр.д. №1184/2007 год. на С. градски съд, І Г. О., 3 състав. С това решение е бил уважен предявеният от настоящата касаторка против ЗПАД”Д” гр. С. иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от касаторката-ищца неимуществени вреди в резултата на виновно причинено ПТП от водач на лек автомобил „BMW”, застрахован по риска „гражданска отговорност”. С обжалваното решение на Софийския апелативен съд по повод жалби и на двете страни решението на Софийския градски съд в уважената част над 20 000 до 30 000 лв. е отменено, искът на касаторката в тази му част е отхвърлен, и е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за сумата над 30 000 лв. до 50 000 лв. Въззивният съд е приел, че претърпените от касаторката- ищца неимуществени вреди в резултат на претърпяното на 29.09.2006 год. ПТП, изразяващи се в счупване на лявата ацетабуларна ямка на таза, рана на челната област- 8 см., счупване на лакетен израстък, екстензия на левия крайник за 40 дни най-добре ще се обезщетят със сумата 20 000 лв.
Касаторката Г. Й. чрез адвокат Н твърди, че обжалваното решение в отхвърлителната си част е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Навежда и довода за допуснато нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение. Като основание за селектиране на касационната жалба подържа определянето му в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Подържаното от касаторката основание за допускането на въззивното решение до касационно обжалване не представлява нито посочване на общото основание за допускане на касационно обжалване- разрешен материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, нито на допълнителното такова-противоречивото му разрешаване от съдилищата/чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК/. С въведения от законодателя в действащия ГПК/ДВ бр.59/20.07.2007 год., в основната си част в сила от 01.03.2008 год./, принцип на факултативно касационно обжалване, Върховният касационен съд разглежда касационната жалба по същество, само когато са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Основното водещо основание за това е с обжалваното въззивно решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело./чл.280, ал.1 ГПК/. Материалноправният въпрос е включен в предмета на спора, очертан чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по спорното право или правоотношение, индивидуализирани от ищеца и чрез предявеното искане, представлява произнасяне по този въпрос. Размерът, в който е уважен предявеният иск за претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, макар и включен в предмета на спора чрез размера на предявения иск, не представлява произнасяне по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Определянето на размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, е относимо към правилното приложение на материалния закон-чл.52 ЗЗД, чието нарушение е основание за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3, предложение първо ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване.
При определяне размера на претърпените неимуществени вреди няма обективен критерии за разлика от причинените от непозволеното увреждане имуществени вреди. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съобразно предоставената му от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност за това. Тези вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависи от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което тя се определят от съда по афектационната им стойност. Поради нуждата от конкретна преценка за всеки отделен случай за причинените субективни вреди в резултат на претърпяното ПТП, не може да съществува противоречива практика на съдилищата по размера на дължимото им обезщетяване. Не посочването на съществения материалноправен въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, още повече, че касаторката не е посочила и противоречива съдебна практика с която да докаже твърденията си.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 99 от 16.06.2008 год. по гр.д. №363/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: