О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 01.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 06.04.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1280/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№36898/23.12.2015г.,подадена от В. А. Д.,М. А. Ф.,Ц. А. Ф. и Х. А. Ф.,чрез пълномощника им адвокат Е. П.,против решение№1702/02.11.2015г. на Пловдивски окръжен съд,5-ти въззивен граждански състав,постановено по в.гр.д.№1289/2015г.,с което се потвърждава решение №83/18.03.2015г.,постановено по гр.д.№13/2015г. по описа на Карловски районен съд за отхвърляне на предявеният от В. А. Д.,Ц. А. Ф. и Х. А. Ф. против Г. Е. Н.-Ш.,иск на основание член 64 ЗС,за определяне на прилежаща площ от имот,представляващ земеделска зема,посевна площ от 3 572 дка,в местн.”Л.”,в землището на [населено място], [община],който имот по КВС има №046026,за ползване по предназначение на сезонна постройка,построена в имота,като неоснователен.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно и необосновано,постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Г. Е. Н.-Ш.,чрез пълномощника си адвокат С. П.-К.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви/както и на основание член 272 ГПК съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния съд/,въззивният съд е констатирал,че предмет на делото са искове по чл.64 ЗС,за определяне на площта,осигуряваща достъпа към и обслужването на сезонната постройка,находяща се приблизително в средата на имот № 046026 по КВС на [населено място],мест.”Л.”,целият от 3 572 кв.м,като в исковата си молба ищците,в качеството си на наследници на А. Х. Ф.-поч.05.12.2002г.,са заявили,че наследодателят им приживе, според представеното удостоверение,от 12.04.1986г.е ползвал 1 дка нива в местн.”Л.”,землището на [населено място],за пчелин,а според представения Акт за установяване на административно нарушение от 05.09.1988г. на ОбНС К. е констатирано незаконно строителство,извършено от наследодателя на ищците А. Ф. на процесната сезонна постройка,впоследствие е узаконен архитектурен проект за последната с акт №17/19.03.1990г. на ОбНС К..Съдът е посочил,че ответницата Г. Е. Н.,съгласно представения нотариален акт №93/2004г. на нотариус С. Р.,гр.К.,по силата на сключения договор за покупко-продажба с Л. Г. Б.,в качеството й на продавач,закупила земеделска земя-посевна площ от 3,527 дка,местн.”Л.”землище К.,имот №046026 по КВС,като с влязло в сила решение по гр.д.№302/2007г. по описа на Районен съд,К.,съдът е осъдил Ц. Ф.,М. Ф.,Х. Ф.,М. Ф. и В. Д. да предадат на Г. Е. Н. владението и ползването на описания в решението недвижим имот от 1400 кв.м,представляващ част от гореописания имот №046026.Съдът е отбелязъл,че не са налице писмени доказателства по делото,затова че наследодателят на ищците А. Ф. е придобил правото на ползване на процесния имот по силата на ПМС №11/1982г.,нито че е заплатил,чрез общината имота на собственика му,в съответния срок,още повече че самите ищци в исковата си молба за заявили,че техният наследодател не е направил постъпки за придобиване на имота по реда на параграф 4а,ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ,като това обаче придобиване предполага предоставено право на ползване,каквото не се установява за наследодателя на ищците от събраните по делото доказателства.По отношение на удостоверението,с което се посочва,че наследодателят на ищците А. Ф. ползва 1 дка по ПМС№11,съдът е посочил,че същото изхожда от председателя на комисия към АПК”Х. Б./,гр.К., а не от председателя на АПК,поради което по аргумент обр. На чл.179,ал.1 ГПК,не е официален свидетелстващ документ,като отделно в това удостоверение не се посочва и местоположението на земята.Наред с това,във връзка с твърдението на ищците за липсата на папката за раздаваните земи по ПМС №11,за което обстоятелство е бил разпитан свидетеля М.,то същия установява,само че на наследодателя на ищците А. Ф. било дадено място за ползване по постановлението,без да знае от кого е предоставено,а в този случай би следвало да са събрани доказателства че е изгубен или унищожен документа, на който страната се позовава,а за да се установи това с гласни доказателства,следва депозиралите такива да познават съдържанието на документа и го възпроизведат,което според съда е останало недоказано по делото.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба касаторът се позовава на наличието на хипотезата на член 280,ал.3 ГПК,като заявава/цитирам/:
„С така изложението мотиви Пловдивският окръжен съд е разрешил процесуални въпроси,касаещи предмета на доказване в хипотезата на член 165,ал.1 от ГПК и доказателствената стойност на събраните по делото доказателства относно учреденото право на ползване,респективно собствеността върху сезонната постройка,въпроси обуславящи за изхода на спора по настоящото дело,както следва:
-кои са фактите и обстоятелствата,които следва да се докажат с гласни доказателства,
-дали задължително допуснатите до разпит свидетели трябва да докажат,че изискуемият по закон писмен документ е изгубен или унищожен,или това обстоятелство би могло да бъде доказано с писмени доказателства,включително и официални документи,удостоверяващи унищожаването или изгубването на документа,
-необходило ли е допуснатите до разпит свидетели да познават съдържанието на унищожения или изгубен документ и да го възпоризведат точно,за да е приеме съдът,че страната е доказала обстоятелството по чл.164,ал.2 ГПК.”
В останалата част от изложението си касаторите навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационн обжалване по член 280,ал.1 ГПК.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и формулираните от касатора като правни въпроси,цитирани по-горе,същите са неотносими към мотивите и не се обусловили правните изводи на съда.По отношение на нормата на член 165,ал.1 ГПК,касационният съд намира,че същата е ясна и безпротиворечива и не се нуждае от тълкуване,както и съдебната практика по приложението й не се нуждае от промяна.
С оглед изложеното,не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото,на ответницата по касационната жалба Г. Е. Н.-Ш.,следва да се присъдят поисканите с писмения отговор на жалбата,направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 400 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложените с отговора доказателства.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1702/02.11.2015г. на Пловдивски окръжен съд,5-ти въззивен граждански състав,постановено по в.гр.д.№1289/2015г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В. А. Д.,М. А. Ф.,Ц. А. Ф. и Х. А. Ф. да заплатят на Г. Е. Н.-Ш. сумата от 400 лева/четиристотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: