3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
гр.София, 10.02.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:Надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1433 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.06.2010г. по гр.д.№ 224/ 2010г., с което ОС-Хасково е уважил иск на М. С. С. срещу Г. Д. В. за сумата 2000 лева, на основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят – Г. Д. В. поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът М. С. С. в писмено становище поддържа, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 22.01.2010г. по гр.д.№39/2009г. на РС-Димитровград, е уважил иск на М. С. срещу Г. Д. за сумата 2000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, на основание чл.45 ЗЗД, като е отхвърлил до пълния му размер от 4000лева. Установено е по делото, че жалбоподателят на 17.04.2006г. е причинил на ищцата леки телесни увреждания, за което признат за виновен с присъда по нохд №596/2006г. на РС-Димитровград. От прието по делото заключение на медицинска експертиза е установено, че ищцата е получила огъване и усукване на палец на дясна ръка, оток, болки в дясната ръка, които са отзвучали до два месеца. При тези доказателства и по справедливост-съдът е присъдил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 2000лева.
В изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос от значение за спора, за задължителната сила на присъдата по отношение на гражданския съд при преценката за наличие на всички елементи на фактическия състав на чл.45 ЗЗД. който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя решение от 11.03.1976г. по гр.д.№ 95/1976г. на ВКС, в която е прието, че присъдата не е задължителна за гражданския съд за преценка поведението на лицата, за които това не е предвидено от НК, като елемент от фактическия състав на престъплението-по конкретно за възможността пострадалия да е допринесъл с поведението си за увреждането,
Настоящия съдебен състав намира, че в случая съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за правилното решаване на спора, за задължителната сила на присъдата по отношение на гражданския съд при преценката за наличие на всички елементи на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, но е дал разрешение на същия в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в Постановление №7/1959г. на Пленума на ВС- т.12, според която влязлата в сила присъда, с която подсъдимият е признат за виновен за злополуката, не е пречка той да възразява по предявения против него иск за обезщетение, че и пострадалият е допринесъл за злополуката, ако наказателният съд не се е произнесъл по този въпрос. В този смисъл е и разрешението дадено в задължителната практика на ВКС намерила израз в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 20.08.2010г. по гр.д.№1405/2009г. В случая не липсва съдебна практика по въпроса за това докъде се простира задължителната сила на присъдата по отношение на гражданския съд, но е въпрос на доказване от страна на ищеца наличието на противоправно поведение и от страна на пострадалия, а евентуалната неправилна преценка на доказателствата не съставлява основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е дейност на съда по разкриване точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й. Ето защо настоящия състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване в конкретния случай. Не е посочена от жалбоподателя противоречива практика на съдилища по поставения за разглеждане процесуален въпрос, която да касае идентични случаи, които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма, което би било основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.06.2010г. по гр.д.№ 224/ 2010г. на Окръжен съд-Хасково на основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК по жалба на Г. Д. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: