3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
С., 11,03,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 78/2016 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място]/н/ против решение № 299 от 06.10.2015 г. по т.д. №183/2015 г. на Пловдивски апелативен съд .
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че са налице касационни основания по чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК.Посочено е, че решението противоречи на решение №368/05г. на ВКС, І т.о. съгласно което,според касатора, „всеки кредитор може да посочи на заключителното събрание нови активи, но ако не го е направил, по-късно не може да „ иска от съда да счита, че масата не е изчерпана”. Посочено е още, че решението противоречи и на две определения на ВКС.Страната по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвела е поставила три въпроса, за които е поддържала, че били включени в предмета на спор. Други доводи не са развити.
По първото сочено основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът не е поставил правен въпрос, а е поддържал че обжалваното решение противоречи на решение на ВКС. Основанието дефинитивно предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. Страната, не само не е поставила правен въпрос, но не е и разглеждала практика, която следва да бъде преценявана, с оглед това основание, тъй като сочените определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване не формират изобщо практика – арг. т. 2 ТРОСГТК №1 /09г. Поддържаното противоречие с решение № 368/05г. на ВКС, І т.о. е относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като то обективира казуална практика. Това основание предполага фактически идентитет на разглежданите хипотези, при който в сравняваните актове са направени противоречиви правни изводи. Решението на ВКС, третира същият иск като обжалваното, но при различни факти, даденото разрешение спрямо които, не обосновава извод за противоречие тъй като съставът на ВКС, І т.о. е приел, че освен задължителните въпроси на заключителното събрание на кредиторите не съществува пречка по инициатива на лицата посочени в чл.674,ал.1 ТЗ да бъдат включени и други точки в дневния ред, като изслушване и отчет на синдика и др. В тази връзка е обсъдил и конкретния случай, с оглед единодушие на кредиторите изразено по несъмнен начин на заключителното събрание, което от своя страна правело неотносими въведените касационни доводи на касатора, че не били предявени отменителните искове по чл. 647 ТЗ. Или, при тези, изчерпващи решението мотиви на състава се налага извод не само за това, че касаторът неправилно ги е интерпретирал в изложението си, но и за това, че не установил основанието по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК както с оглед липсата на правен въпрос, така и поради неотносимост на направените правни изводи към разглеждания случай.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел касатора, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на въпроси, дори и да бъде прието, че те са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Тези въпроси, установяват единствено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и съответно изискват обосноваване на допълнителен критерий, по който касаторът не е развил никакви доводи.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 299 от 06.10.2015 г. по т.д. №183/2015 г. на Пловдивски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: