О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
гр. София, 12.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2935 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 3.12.2012 год. по гр. д. № 7295/2012 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция при повторно разглеждане на делото по реда на чл. 218з ГПК/отм./, е отменил първоинстанционното решение от 24.11.2009 год. по гр. д. № 9618/2008 год. на Софийския районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на А. Н. В. срещу О. С. В. за делба на апартамент № 93 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Д”, ет. 3 и вместо това е постановил друго решение, с което допуснал делбата на горния имот между А. В. и О. В., при равни квоти.
В останалата му част, с която са отхвърлени исковете на В. В. В. и М. В. В. срещу О. В., С. В. В. и А. Н. В. за делба на търговски обекти № № 6 и 22, находящи се в базар в [населено място],[жк]в търговско-административен комплекс „С. ц.”, подробно описани, първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците В. В. В. и М. В. В., чрез пълномощника им адв. Хр. Г., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост с молба за отмяната му и постановяване на друго решение по същество. Считат, че въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 19 СК относно презумпцията за съвместен принос на съпрузите, като приел, че същата е оборена, тъй като необосновано е кредитирал показанията на свидетелката В. М., опровергани от установеното с представеното удостоверение обстоятелство, че към релевантната дата на дарението на паричните средства същата не е била в България. Освен това, касаторите се позовават и на заинтересоваността на свидетелката с оглед родствената връзка с ответницата О. В..
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Формулират като правен въпрос този, свързан с приложението на чл. 19, ал. 1 и ал. 3 СК от 1985 год. /отм./, като поддържат изводът на въззивния съд за опровергаване на законовата презумпция за съвместен принос в придобиването при липса на доказателства за това, да е в нарушение на закона. Считат, че произнасянето на касационната инстанция по този поставен в изложението въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона в тази насока, както и за развитието на правото, без излагане на други съображения.
Съделителката О. В., чрез пълномощника й адв. Н. С., в писмения отговор оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа липса на релевираното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване.
С. В. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
Предмет на делото е делбата на процесните недвижими имоти, останали в наследство от починалия на 12.07.2005 год. общ наследодател В. Г. В., като страните, с изключение на А. В., са негови наследници по закон. Ищците, сега касатори и синове на наследодателя, са поддържали спорните имоти да са били изключителна собственост на наследодателя, разпореждането в полза на преживялата му съпруга О. В. да е в режим на съпружеска имуществена общност, поради което и след смъртта на наследодателя същите са останали в наследство между наследиците му.
За да отмени първоинстанционното решение в частта му относно апартамента в ж. к „Л.” и да допусне делбата му между О. В., преживяла съпруга и А. В., бивша съпруга на наследодателя, въззивният съд приел, че този апартамент е придобит по време на брака на наследодателя с последната, който е прекратен с развод през 1982 год. След прекратяването на брака им придобитият в режим на съпружеска имуществена общност имот е останал съсобствен между бившите съпрузи, при равни права, поради което и разпореждането на наследодателя в полза на съпругата му О. В. с нот. акт № */2005 год. не е породил вещнопрехвърлително действие относно частта на бившата съпруга А. В.. Поради това и съдът приел, че този имот е съсобствен между тях, като допуснал съдебната делба при равни права.
Относно двата търговски обекта, с оглед придобиването им от наследодателя преди сключването на брак с О. В., съдът приел да са негова лична негова собственост, предмет на разпоредителните сделки в полза на О. В. с нот. актове № № * и *, двата от 2005 год.
Спорният въпрос касае обема на придобитите от съпругата О. В. права при разпоредителните сделки на съпруга й с неговото лично имущество – ? от апартамента и двата магазина. Въззивният съд приел, че е неприложима разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 год. /отм./, което следва на първо място от характера на самите сделки, с които наследодателят, разпореждайки се със свое лично имущество, е целял придобиването му от съпругата му също като такова лично имущество. Самите разпоредителни сделки изключват презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК /отм./. Освен това, въззивният съд приел за доказано придобиването от съпругата да е в резултат на нейно лично имущество – дарени парични средства, за което е кредитирал събраните при новото разглеждане на делото свидетелски показания на В. М..
Поради това решаващият съд заключил, че спорните имоти не са останали в наследството на общия наследодател, тъй като той приживе се е разпоредил с тях в полза на съпругата си, която е техен собственик, извън притежаваната идеална част от апартамента от бившата съпруга на наследодателя А. В..
Въпросът, поставен от касаторите в изложението им, свързан със законовата презумпция за съвместен принос на съпрузите при придобиване на права върху имотите по време на брака, е обусловил направения в обжалваното решение извод за неоснователност на иска за делба на имотите, прехвърлени приживе от наследодателя в полза на съпругата му с оглед съображенията на съда в тази насока. За да е налице обаче основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК освен тази обща предпоставка следва да е налице и допълнителната такава – този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съображения в тази насока, съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторите не са изложили, поради което и не може да се приеме, че поддържаното основание за допускане на касацията е налице. Развитите от тях доводи касаят оплакване за неправилност на направения извод на съда поради нарушение на материалния закон – чл. 19 СК, както и нарушаване на съдопроизводствените правила при преценката на свидетелските показания и необоснованост на извода с оглед липсата на доказателства за опровергаване на законовата презумпция, т. е. касационни доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, които предполагат произнасяне по същество на спора. Същите обаче не могат да обосноват наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като последното предполага обосноваване на необходимостта от разглеждането на правния въпрос от значение за изхода на настоящето дело с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в закона и обществените отношения, или при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или същата да бъде осъвременена. Такива съображения не са развити в представеното към жалбата изложение, а разпоредбата на закона е ясна и пълна, по приложението й е налице и съдебна практика, поради което и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение на поддържаното от касаторите основание. С оглед на този изход на настоящето производство касаторите следва да понесат направените в него от ответницата О. В. разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 500 лв.
Поради тези съображения настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 8024 от 3.12.2012 год. по гр. д. № 7295/2012 год. на Софийски градски съд по касационната жалба на В. В. В. и М. В. В., чрез пълномощника им адв. Хр. Г..
Осъжда В. В. В. и М. В. В., двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 15, ап. 100 да заплатят на О. С. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Д”, ет. 3, ап. 93 разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: