О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 13.03. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 825 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] и С. Б. Д., двете страни чрез адвокат И. М. срещу решение № 111/10.03.2011 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по т.д. № 763/2010 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Пазарджишки окръжен съд /ПОС/ по искове на касаторите с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Производството е образувано и по втора касационна жалба на С. Б. Д., приподписана от адвокат И. М. срещу решение № 1383/05.10.2011 г. по т.д. № 763/2010 г., с което П. е отказал да допълни своето решение № 111/10.03.2011 г.
В тази жалба се поддържат оплаквания за нищожност и неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците по двете касационни жалби: М. В., М. В. и [фирма] оспорват допускането на касационните жалби и същите по същество по съображения в писмени отговори.
Останалите ответници по касационните жалби на взимат становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване в двете жалби не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПОС са предявени искове по чл.135 ал.1 ЗЗД от [фирма] и С. Б. Д. срещу [фирма], [фирма], [фирма], М. Г. В. и М. С. В. за обявяване недействителни по отношение на ищците в качеството им на кредитори в производството по несъстоятелност на [фирма] на посочени договори за продажба на недвижими имоти между [фирма] и бившето [фирма], между [фирма] и [фирма] и между [фирма] и М. и М. В.. Исковете са отхвърлени от ПОС, чието решение е потвърдено от П.. С решение № 1383/05.10.2011 г., П. е оставил без уважение искането на [фирма] и С. Б. Д. за допълване на постановеното от него решение, потвърждаващо решението на ПОС. П. е приел, че ищците [фирма] и С. Б. Д. са кредитори на [фирма] /бивше [фирма]/, срещу което е открито производство по несъстоятелност. Ищците са кредитори на несъстоятелното дружество по силата на съдебно установено вземане /за първия ищец/, като част от това вземане е цедирано на втората ищца. Във връзка с това вземане и по искане на първия ищец Софийски районен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск чрез вписване на възбрана върху три недвижими имота на [фирма], но след вписване на възбраната дружеството е продало възбранените имоти и още един имот на [фирма], което от своя страна ги е продало на бившите съдружници на [фирма] М. В. и М. В. и на [фирма]. Изложени са съображения и доказателства във връзка с преобразуване на посочените дружества, техните управители, както и доводи във връзка с извършените сделки. П. е приел, че исковете са с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД и са неоснователни. Този извод е с оглед недоказване от ищците на факта на увреждането и на знанието на длъжника за увреждането към момента на извършване на възмездните сделки, както и знанието на страната, с която длъжникът е договарял. Липсата на увреждане, П. е мотивирал с действието на вписаната възбрана върху част от процесните недвижими имоти и последиците по чл.452 ГПК при разпореждане с възбранен имот /чл.452 ал.2 вр. ал.1 ГПК/. При тези законово определени последици за недействителност на извършеното разпореждане спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, според П. не е нужно да се води отделно самостоятелно исково производство, нито ищците са доказали при наличието на тези последици увреждане на интересите си с процесните разпоредителни действия на ответниците. П. е приел още и липса на установена субективна страна на иска по чл.135 ал.2 ЗЗД, т.е. липса на знание за увреждането, за което ищците не са направили главно и пълно доказване. Според П. ищците са изложили само доводи за бързината и последователността на действията, предхождащи първата сделка, доводи за представляващия част от участниците в сделките, но в това отношение е посочено, че въззивният съд изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Първоинстанционният съд в мотивите си е посочил, че не е доказано купувачите да са знаели към момента на всяка една от извършените сделки какви са задълженията и кои са кредиторите на продавача, особено по отношение на втория ищец С. Д.. Прието е още, че няма доказателства ответниците да са знаели, че с действията си увреждат интересите на кредиторите на продавача. В тази връзка са изложени подробни съображения за извършените сделки с недвижими имоти и последиците от извършването им.
С решение № 1383/05.10.2011 г., П. е оставил без уважение молбата на [фирма] и С. Д. за допълване по реда на чл.250 ГПК на постановеното от него решение № 111/10.03.2011 г. С молбата е искано допълване с довод, че решението е непълно, тъй като липсва формирана воля на съда за част от спорното право, касаещо невъзбранената част от имотите, предмет на част от сделките. П. е посочил, че пред него е обжалвано решение на ПОС, отхвърлящо предявени искове, подробно описани в постановения диспозитив, възпроизвеждащ петитума на исковата молба. В този смисъл е постановено и въззивното решение, което не може да надхвърля предмета на обжалваното първоинстанционно решение. Въззивният съд е счел, че решението на ПОС е правилно и го е потвърдил в цялост, като към собствените си мотиви е приобщил и мотивите на ПОС /чл.272 ГПК/.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
По жалбата срещу решение № 111/10.03.2011 г.:
Касаторите поставят следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК: 1. Длъжен ли е въззивният съд да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и последователност и да основе решението си на установените по делото факти? 2. Същият процесуален въпрос е поставен с допълнението за необходимостта от излагане на мотиви от въззивния съд. 3. Разпорежданията с имоти след вписване на възбрана, като са непротивопоставими на кредиторите, лишават ли ги от правото да предявяват отменителни искове по чл.135 ЗЗД?
За първите два въпроса се твърди противоречие със съдебна практика /чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК/, а за третия въпрос –чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Доводите по първите два въпроса по същество касаят неправилност и необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, тъй като има обсъждане на доказателствата от П., изложени собствени мотиви от П. и препращане към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК. Когато има съвпадение с фактическите и правни констатации на първоинстанционното решение, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд и по този начин да ги направи свои – р. № 643/12.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1246/2009 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, приложено от самите касатори. Щом П. е изложил мотиви, доводите във връзка с тяхната обоснованост и правилност са оплаквания по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, а не въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. Липсва и допълнителен критерий за селекция. По тези въпроси въззивното решение е в съответствие, а не в противоречие с цитираното р. № 643/2010 г. на ВКС. Представените други решения на ВС и ВКС, вкл. р. № 419/08.05.2009 г. на САС и р. № 498/07.07.2008 г. на ВКС са по предявени искове на друго основание, при различно установени факти и възражения, поради което са неотносими към настоящото решение и не обуславят допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Доколкото е налице обсъждане на доказателствата и изложени мотиви от П. във въззивно решение, няма противоречие и с приложените ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ПП на ВС № 7/1965 г. Останалите приложени съдебни актове са определения по чл.288 ГПК, които не обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Третият въпрос визира последиците от уважен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД и последиците при извършени от длъжника разпореждания с възбранен имот, визирани в чл.452 ГПК. Въпросът е обуславящ изхода на спора с оглед изложените от П. мотиви, но липсва допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Двете разпоредби са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а само посочването на чл.280 ал.1 т.3 ГПК от касаторите не обуславя приложение на тази разпоредба без изложени съображения за наличието й /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. С оглед на изложеното не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на П. по тази касационна жалба.
По жалбата срещу решение № 1383/05.10.2011 г.:
Касаторката С. Д. формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК: 1. Допустимо ли е извършване на съдопроизводствени действия от името на страна в процеса, без надлежно учредена представителна власт? 2. Допустимо ли е решението на въззивният съд да препраща към мотивите на първоинстанционния съд ако такива мотиви липсват и в този случай следва ли въззивният съд да се произнесе с отделен диспозитив по един от отхвърлените искове ако е предявен на основание, различно от основанието, на което са предявени останалите искове? И за двата въпроса се твърди противоречиво разрешение по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, за което се представя съдебна практика. И двата въпроса не са обуславящи изхода на спора, разрешен с решение № 1383/05.10.2011 г., постановено в закрито съдебно заседание /П. е преценил така – чл.250 ал.2 изр.2-ро ГПК/, с което е отказано допълване на постановеното вече решение 111/10.03.2011 г. с оглед пълнотата на произнасяне от въззивния съд в същото. Сочената в касационната жалба липса на представителна власт е за адвокат И. като представляващ противната страна – [фирма], от която страна няма и становище по молбата за допълване на решението. Касаторката визира нарушения, на които би могла да се позовава страната, която не е упълномощила надлежно своя представител и то в производството преди постановяването на допълнителното решение по реда на чл.250 ГПК, поради което не може да се приеме, че въпросът е обуславящ изхода на спора именно по постановеното решение № 1383/05.10.2011 г. По отношение на втория въпрос важи изложеното по първата жалба във връзка с първи и втори въпрос. Липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Към така формулиран необуславящ въпрос приложената съдебна практика е неотносима /чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК/. Само посочването на чл.280 ал.1 т.3 ГПК от касаторката не обуславя приложение на тази разпоредба без изложени съображения за наличието й /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Твърденията в тази касационна жалба за нищожност на допълнителното решение, тъй като положеният подпис на съдия А. Г. бил неистински, което се установявало „лесно при сравнение с подписите на същия съдия под решение № 111 и на други места в делото” не е подкрепено със съответните доказателства, а почива само на предположения и визуални сравнения на касаторката. В тази връзка няма основание да се счита, че има данни за вероятна невалидност на допълнителното решение. Ето защо и по тази касационна жалба не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на П..
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на двете решения на П..
Независимо от изхода на спора по двете жалби, съдът не присъжда разноски на ответните страни, макар да са поискани такива от М. В. и М. В., тъй като не са представени доказателства тези страни да са направили разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111/10.03.2011 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. № 763/2010 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Пазарджишки окръжен съд по искове с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1383/05.10.2011 г. по т.д. № 763/2010 г., с което П. е отказал да допълни своето решение № 111/10.03.2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.