– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 223
гр. София 13.05.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 20.02.2019 (двадесети февруари две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 597 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 4245/14.01.2019 година, подадена от Р. Д. Ж., срещу определение № 29 432/18.12.2018 година на Софийски градски съд, търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 15 784/2018 година.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение № 528 641/07.11.2018 година на Софийски районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 83-ти състав, постановено по гр. д. № 69 342/2018 година, с което е била върната подадената от Р. Д.Ж. молба с вх. № 8 000 638/30.10.2018 година за налагане на мерки за закрила от домашно насилие, упражнявано, спрямо него, от Д. И. Ж. и Д. Р. Д., поради неотстраняването на нередовностите й, като е прекратил производството по делото.
В частната касационна жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана същото и потвърденото с него първоинстанционно определение да бъдат отменени, след което делото да бъде върнато на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Р. Д. Ж. твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Р. Д. Ж. е бил уведомен за обжалваното определение на 07.01.2018 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 4245/14.01.2019 година, поради което е спазен установения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 284 от ГПК, но е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
Производството по гр. д. № 69 342/2018 година по описа на Софийски районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 83-ти състав е било образувано по повод на молба с вх. № 8 000 638/30.10.2018 година подадена Р. Д. Ж. за налагане на мерки за закрила от домашно насилие, упражнявано, спрямо него, от Д. И. Ж. и Д. Р. Д.. Първоинстанционният съд е приел, че молбата е нередовна и е дал указания за отстраняването на констатираните нередовности. Впоследствие е прието, че нередовностите не са били отстранени, поради което производството по делото е било прекратено. От своя страна въззивният съд е посочил, че с разпореждане от 30.10.2018 година на Р. Д. Ж. са били дадени указания за привеждане на молбата му за защита от домашно насилие в съответствие с правилата на чл. 9 от ЗЗДН. В изпълнение на указанията на съда, с уточнителна молба от 06.11.2018 година, Ж. посочил единствено трите имена на втория ответник и адрес за призоваване на двамата ответници, но не е конкретизирал по предвидения в чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН актовете на домашно насилие, за които търси защита. Посочено било единствено, че за времето от 05.10.2018 година до 26.10.208 година, ответниците не са го допуснали да влезе в жилището, намиращо се в [населено място], [улица], като не успял да влезе и стоял отвън, но не били описани каквито и да са съставомерни признаци на деяние, покриващо признаците по чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН, молбата за защита следвало да съдържа датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие. Видно било, че изложените в молбата обстоятелства, същите не можели да се квалифицират като обстоятелства, относими към хипотезите по ЗЗДН, като в нея не се съдържали твърдения за наличието на домашно насилие по смисъла на закона. Наведените от Р. Д. Ж. доводи се отнасяли до наличието на евентуален вещноправен спор, но те и до необходимост от защита по ЗЗДН.
Касационното обжалване на постановените в съдебното производство определения е уредено в разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Съгласно първата от тях, за да е допустимо касационно обжалване на определенията, те трябва да отговарят на изискванията посочени в т. 1 и т. 2 на същата и за тях да са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК предпоставки за допускане на това обжалване. Не всички, отговарящи на тези изисквания, определения обаче подлежат на касационно обжалване. Допустимостта на касационното обжалване на определенията е поставена в зависимост от възможността за касационно обжалване на постановените в същото производство решения. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, ако въззивното решение, което ще бъде постановено по конкретния спор няма да подлежи на касационно обжалване, било поради ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК, било поради това че законът изрично е предвидил, че производството е двуинстанционно, то на такова няма да подлежат и постановените в производството по този спор въззивни определения. И в двата посочени случая производството приключва окончателно след произнасянето на въззивната инстанция. Затова постановените в тях решения по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд и разрешените с тях въпроси не могат да бъдат пререшавани по пътя на касационното производство. Предвидената за тези спорове двуинстанционност се отразява и на възможността за касационно обжалване на постановените по тях определения, като води до недопустимост на касационното производство за тях.
В разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН изрично е предвидено, че решението на окръжния съд е окончателно. От това следва, че ЗЗДН е предвидил двуинстанционно съдебно производство по налагането на мерки за защита от домашно насилие като постановените от въззивния съд решения са окончателни и не подлежат на касационно обжалване. С оглед на това и предвид чл. 274, ал. 4 от ГПК на касационно обжалване няма да подлежат и постановените в същото производство въззивни определения, каквото в случая е обжалваното.
Предвид горното подадената от Р. Д. Ж., срещу определение № 29 432/18.12.2018 година на Софийски градски съд, търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 15 784/2018 година, частна касационна жалба с вх. № 4245/14.01.2019 година е недопустима и като такава трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Обстоятелството, че в обжалваното определение е посочено, че подлежи на касационно обжалване не води до друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона.
В настоящето производство съдът не следва да присъжда разноски тъй като същите подлежат на разпределение с оглед на крайния резултат по спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 4245/14.01.2019 година, подадена от Р. Д. Ж. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Г. К. от САК, срещу определение № 29 432/18.12.2018 година на Софийски градски съд, търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 15 784/2018 година като ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 597/2019 година по описа на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.