1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
гр.София, 14.03.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди и осемадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 268 описа на ВКС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.10.2017г. по гр.д.№98/2017г. на АС Пловдив , с което съдът е отменил поставянето на Й. Г. под запрещение.
Жалбоподателят Е. Й. Б. , като настойник на Й. Г. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, който е разрешен разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво и е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът- ПРБ поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отменил постановеното с решение от 02.12.2013г. по гр.д.№2104.2013г. на ОС Пловдив, поставяне на Й. Г. под пълно запрещение.
Съдът е констатирал, че съгласно решение на ТЕЛК от 02.10.2016г. Й. Г. е с 100% намалена трудоспособност, тъй като страда от постконтузен синдром с тежки паметови нарушения след кръвоизлив с хематом вляво, с лека десностранна хемипареза с моторна афазия. Изслушан в съдебно заседание същият е обяснил логично и последователно, че живее сам в кв.Беломорски, в квартира наета от децата му, чете много книги /по професия е икономист/, познава лекарствата и сам си ги купува, обслужва се с мобилен телефон, посочва точно местата където е работил и отговаря разумно на въпросите.
Съдът е взел предвид и обясненията дадени от неговата дъщеря/която му е и настойник/ и от неговия син, които също заявяват, че се справя сам, но на елементарно битово ниво.
От приетото по делото заключение на тройна съдебно-медицинска експертиза се установява, че през последните две години заболяването е с благоприятен ход, няма интелектуален спад, не се установяват тежки паметови нарушения, а лечението е поддържащо- насочено към подобряване на мозъчното функциониране, не са констатирани данни за деменция и психоза, поведението е подредено, ориентиран, прогнозата е благоприятна при продължаващо лечение, а освидетелстваният е способен да се грижи за себе си.
С оглед данните по делото съдът е приел, че не е налице юридическия критерии по чл.5 ЗЛС и няма основание лицето да остане под пълно запрещение.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за точното приложение на чл.336, чл.240 ГПК и чл.5 ЗЛС относно критериите, предпоставките и основанията за поставяне под определен вид запрещение и неговата отмяна. Представя решение от 19.10.2015г. по гр.д.№1619/2015г. , ІІІ г.о.о. на ВКС за точното приложение на чл.5 ЗЛС и решения на възивни съдилища без отбелязване да са влезли в сила, поради което не следва да се съобразяват при преценката за допустимост на касацинното обжалване. Поддържа , че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК/ред.ДВ.в.бр.47/2009г./ за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения от жалбоподателката въпрос на сочените от нея основания. На същият съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, според която чл.5 ЗЛС обвързва наличието на юридическия критерии за поставяне на едно лице под запрещение от наличието на медицински такъв-душевна болест или слабоумие. Приема се, че съдът е този, който с оглед здравословното състояние на лицето следва да определи може ли фактически то да се грижи за своите работи и интереси-т.5 ППВС5/1979г. За уважаване на иска за поставяне на едно лице под запрещение е необходимо наличието както на медицинския, така и на юридическия критерий за това, а при установеното отсъствие на последния критерий, законосъобразно въззивният съд е приел, че следва да отмени запрещението/ в този смисъл и даденото разрешение в решение № 711 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1915/2009 г., III г. о. на ВКС, както и представеното от жалбоподателката решение, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Що се касае до съдържащото се в поставения въпрос искане за произнасяне по точното приложение на разпоредбата на чл.240 ГПК, относима към постановяване на неприсъствено решение, то същото не съставлява общо основание за допустимост на касационното обжалване, тъй като въззивният съд не е постановил своето решение по този процесуален ред.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.10.2017г. по гр.д.№98/2017г. на АС Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: