3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 223
София, 14.05. 2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 1043/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна касационна жалба от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу определение № 1057 от 20.12.2012 г. по в. ч. гр. д. № 425/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение без уважение е оставена частната жалба на [фирма] срещу определение № 7591 от 27.11.2012 г. по гр. д. № 3284/2012 г. на Кърджалийския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателя срещу [фирма], а производството по делото е прекратено.
Предявен е от [фирма] иск за установяване, че статия със заглавие: „Шивачки: Работим при пустинни жеги по 12 часа на ден за общо 300 лева”, публикувана на 08.08.2012 г. в печатно и в електронно издания, собственост на ответника, „съдържа явно невярна и неистинска информация и обстоятелства, отнасящи се до неверните факти”, които са изброени подробно в исковата молба.
Ищецът твърди, че изнесеното в статията накърнява доброто му име и авторитет, изграждани дълъг период от време и цели уронване на доверието към него от страна на чуждестранните му партньори и обществеността, като един от най-големите работодатели в област К.. Посочено е, че правният интерес от предявяване на иска като установителен е обусловен от законодателството на страната и постоянната съдебна практика, че юридическите лица не могат да претендират обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на търговската репутация и авторитет, както и от липсата на друга правна възможност за защита на накърнените права и интереси на дружеството.
За да приеме иска за недопустим, въззивният съд споделил мотивите на първоинстанционния съд, според който накърняването на доброто търговско име, включително и на търговско дружество, чрез неправомерно действие винаги има имуществено измерение – в намаляване на потенциалните клиенти и пропуснати ползи от евентуални търговски сделки или други подобни. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, според която иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение /извън установяване истинността или неистинността на един документ/ се допуска само в случаите, предвидени в закон. В случая ищецът, който е юридическо лице, е предявил иск за установяване несъществуването в конкретни публикации на факти и обстоятелства, какъвто иск законът не е предвидил. Безспорно е, че съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но след като законът не е предвидил иска, който е предявен от ищеца, и който няма за цел да го защити и да санкционира ответника, то и съдът не дължи разрешаване на спора.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационно обжалване на определения от категорията на обжалваното се допуска, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който се е произнесла въззивната инстанция, е допустим ли е иск за установяване на невярна и неистинска информация и обстоятелства, отнасящи се до невярно посочени факти, засягащи авторитета и доброто име на юридическо лице, при недопустимост юридическо лице да търси обезщетение за причинени неимуществени вреди съгласно чл. 45 ЗЗД. Освен това недопустимостта юридическо лице да търси обезщетение за причинени неимуществени вреди съгласно чл. 45 ЗЗД, изразяващи се в накърняване авторитета и доброто търговско име и репутация, съгласно постоянната съдебна практика ограничава правата на юридическото лице да потърси отговорност от деликвента за неговото неправомерно поведение, което е в противоречие с правото на Европейския съюз, което се прилага приоритетно пред противоречащото българско законодателство. Приемайки, че предявеният установителен иск е недопустим, окончателно се прегражда пътят на защита на правата и интересите на юридическото лице, засегнати от публикации в печатни и електронни медии.
Касаторът счита, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, защото ще се преодолее неправилното становище, че с установителния иск не може да се даде защита в полза на ищеца, респективно да се наложи санкция на ответника – собственик на печатното и електронното издания. Обратно, с установяването с влязло в сила решение, че статията съдържа невярна и неистинска информация, биха се защитили правата на ищцовото дружество, накърнени с изнесената невярна информация и би се постигнал целеният резултат да се преустанови това недопустимо поведение на ответника да разпространява неверни факти и обстоятелства по отношение на ищеца и на други юридически лица.
Според чл. 280, ал. 1 ГПК, приожима съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, касационно обжалване на определенията, посочени в същата разпоредба, се допуска само по определени правни въпроси, по които съдебният акт на въззивния съд противоречи на задължителната практика на ВКС; по които има противоречива съдебна практика или които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Жалбоподателят, който поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не се е позовал и не е представил задължителна съдебна практика по смисъла на разясненията, дадени в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което, според т. 4 на същия тълкувателен акт, възниква тогава, когато при неясни или противоречиви правни норми няма формирана съдебна практика по прилагането им, или когато следва да се внесе промяна в установената практика, ако тя е неправилна, или са се променили обществените условия, при което е създадена, и се налага осъвременяването й.
Разглежданият случай не е такъв. Разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК, аналогична на чл. 97, ал. 3, изр. 2 от ГПК /отм./, е ясна и не се нуждае от тълкуване. По нея има установена трайна съдебна практика, според която само в предвидените от закона случаи могат да се разглеждат установителни искове за факти с правно значение – например иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред, чието разглеждане е изрично уредено в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Доколкото не е предвидена в закон възможност за предявяване на самостоятелен иск за установяване на неистинност на факти и обстоятелства, отразени в публикация в печатно и/или електронно издание, обжалваното определение е в съответствие с практиката по прилагането на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК и чл. 97, ал. 3, изр. 2 от ГПК /отм./. Като е съобразил фактите, за чието установяване е предприета търсената от ищеца съдебна защита, съдът в двете инстанции в съответствие с трайната съдебна практика е приел, че същите не подлежат на самостоятелно установяване чрез иск с посочената правна квалификация. Поставеният от жалбоподателя въпрос е разрешен от съда при точно тълкуване на правната норма, не са налице посочените по-горе предпоставки за промяна на създадената съдебна практика относно допустимостта на исковете за установяване на съществуването или несъществуването на факти с правно значение, нито разпоредбата е непълна, неясна или противоречива.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1057 от 20.12.2012 г. по в. ч. гр. д. № 425/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: