О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
[населено място] 15.05. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№288/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С решение №1492/14.07.2016г. по в.гр.д.№601/16г. /в разглежданата му част – с характер на определение/ Софийски апелативен съд е потвърдил определение №20627/28.10.15г. , постановено по гр.д.№13088/2010г. по описа на СГС.С последното, постановено по реда на чл.248 от ГПК СГС е отказал да уважи молбата на ищците Е. Т. Д.,В. Д. Д.,Т. Д. Д.,действащ лично и със съгласието на майка си Е. Т. Д. и В. Д. Д. за допълване и изменение на постановеното от него решение в частта за разноските.
Срещу тази част от решението на САС е подадена частна касационна жалба от Е. Т. Д.,В. Д. Д.,Т. Д. Д.,действащ лично и със съгласието на майка си Е. Т. Д. и Й. В. К. /като наследник на В. Д. Д.,в която се твърди неправилност и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд. Претендира се допускане до касационен контрол и отмяна на определението на въззивния съд с увеличаване присъденото адвокатско възнаграждение с размера на дължимия ДДС и намаляване на присъдените в полза на ответното дружество разноски поради прекомерност.
Ответникът по частната касационна жалба ЗД [фирма] не е заявил становище.
В мотивите на постановеното от първоинстанционния съд решение по съществото на спора СГС е приел,че в полза на процесуалния представител на ищците адв.М.,преупълномощен от адвокатско дружество „К. И. и Я. Н.“, следва да се присъди по реда на чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение,което е поставил в тежест на ответната страна ЗД [фирма].При определяне размера съдът е взел предвид частичното уважаване на исковете и въз основа на техния размер е начислил сума в общ размер 8527,86 лв.,определена по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,без да включи в нея ДДС,въпреки констатацията му за наличие на данни,че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС.Молбата на адвоката за изменение на решението в тази му част по реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение с определение №20627/28.10.15г. по мотиви,че искане за начисляване на ДДС върху адвокатското възнаграждение не е направено,независимо,че в представения от процесуалния представител на ищците списък по чл.80 ГПК е посочена сума в размер,различен от минималния,определяем по чл.7 ал.2 т.4 от наредбата,доколкото съдът не е обвързан с искането и сам определя размера му , съобразно правилата в наредбата. Оставено е без уважение и искането за намаляване на присъдения съразмерно на отхвърлената част от исковете в тежест на ищците размер на дължимо на застрахователното дружество адвокатско възнаграждение по съображения,че възражението за прекомерност е направено несвоевременно – едва с молбата по чл.248 ГПК,вместо до изтичането на предвидения от законодателя срок – до приключване на последното заседание по делото.
За да потвърди атакуваното пред него определение на СГС, САС е възприел като правилни изложените от първата инстанция мотиви, посочвайки,че както искането за присъждане на адвокатското възнаграждение с включен в него ДДС , така и възражението за прекомерност са направени едва с молбата по чл.248 ГПК.
В представеното към частната касационна жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставят като значими за изхода на това производство въпросите “Когато адвокатското дружество – страна по договора за правна защита е регистрирано по ЗДДС следва ли уговореното адвокатско възнаграждение да бъде присъждано с начислен ДДС,след като същият се дължи въз основа на §2а от ДР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения?“ и „Следва ли съдът да предостави възможност на страната да вземе становище по представените от насрещната страна списък с разноски и доказателства за плащане?“. И двата въпроса се релевират с предпоставката за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,който е обоснован с наличието на законови празноти,налагащи създаването на съдебна практика за преодоляването им.
Настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение намира,че не са налице основания за допускане на атакуваното въззивно определение до касационен контрол. И двата от поставените въпроси не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд,въз основа на които е потвърдено първоинстанционното определение.Видно от изложените мотиви съдът е приел неоснователност на частната жалба поради това,че и двете искания /за начисляване на ДДС към присъденото адвокатско възнаграждение и за намаляване на присъдените в полза на другата страна разноски/ не са направени своевременно,а не,че ДДС към присъденото по реда на чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение не следва да се начислява.Доколкото в касационната жалба е направено оплакване,че съдът изобщо не се е произнесъл по възражението му,направено в частната жалба пред САС,че първата инстанция не му е дала възможност да вземе становище по молбата на ответника за присъждане на разноски,представена още през 2011г.,поставеният въпрос също не кореспондира с това оплакване,което предполага такъв,свързан с допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение.Липсата на формулиран релевантен правен въпрос е достатъчна да обоснове отказ обжалваното определение да бъде допуснато до проверка за правилност,съгласно указанията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Наред с това не е обоснован ,съобразно постановките на т.4 от същото тълкувателно решение и соченият от касаторите допълнителен критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1492/14.07.2016г. по в.гр.д.№601/16г. в частта му /с характер на определение/,с която Софийски апелативен съд е потвърдил определение №20627/28.10.15г. , постановено по гр.д.№13088/2010г. по описа на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.