Определение №223 от 15.5.2019 по ч.пр. дело №758/758 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 223
гр. София, 15.05.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 758/2019 година.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на адв. Д. Г. А. в качеството му на процесуален представител на А. М. Ж. против определение № 38/28.01.2019 г. по в.гр.д. № 21/2019 г. на Апелативен съд Пловдив.
Ответникът по жалбата – „Креди Йес“ ООД, [населено място], не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на Ж. против определение № 892/18г. по 533/18г. на Хасковски окръжен съд. За да постанови този резултат, решаващият състав е констатирал, че Окръжен съд Хасково е оставил без уважение искане на жалбоподателя за изменение по реда на чл. 248,ал.1 ГПК на необжалваемото решение № 371/15.10.2018 г. по в.гр.д. № 533/2018 г. по описа на същия, в частта за разноските. От нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК е извел, че ако решението е необжалваемо, то и определението по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменението му в частта за разноските също е окончателно, с оглед на което оставил без разглеждане частната жалба на жалбоподателя и прекратил производството по делото.
В частната жалба се твърди неправилност и необоснованост на атакуваното определение, поради което се претендира неговата отмяна. Излагат се разбиране, изведено от т. 24 от ТР ОСГТК № 6/2012 г., за наличие на предпоставките за пряк инстанционен контрол на отправеното за пръв път и оставено без уважение от Окръжен съд Хасково искане по чл. 248 ГПК. Изложени са и доводи по съществото на спора.
Частната жалба е неоснователна.
С решение № 371/15.10.2018 г. по в.гр.д. № 533/2018 г. състав на Окръжен съд Хасково е отменил изцяло решение № 316/07.06.2018 г. по гр.д. № 545/2018 г. на Районен съд Хасково и е уважил предявения от А. М. Ж. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК. Искът по чл. 439, ал. 2 ГПК относно оспорване на вземане по изпълнителен лист от 05.06.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 1498/2013 г. на Районен съд Хасково, е за сумата 4130.23 лв., представляваща частично неизплатено задължение по запис на заповед в размер на 4049.23 лв. и 81 лв. държавна такса. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. не подлежат на обжалване. Търговският характер на делото безспорно следва от нормата на чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ. Цената на иска е под законоустановения минимум за касационно обжалване, поради което решението на Окръжен съд Хасково е окончателно. С оглед изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, съгласно която определението за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, се налага категоричният извод, че определение № 892/21.11.2018 г. по в.гр.д. № 533/2018 г. на Окръжен съд Хасково, с което е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател по чл. 248 ГПК, също е окончателно и неговото обжалване е недопустимо.
Правно необосновано страната сочи приложимост в случая на т. 24 от ТР ОСГТК № 6/2012 г. Този извод се налага поради това, че тълкуването със задължителна практика на ВКС на реда, по който се атакуват постановените от въззивния съд определения по чл. 248,ал.1 ГПК третиращи направените пред въззивната инстанция разноски, не е относимо към възможността за иницииране на инстанционен контрол на съдебният акт, съобразно която, с оглед изричната императивна разпоредба на чл.280, ал.3 ГПК се определя и обжалваемостта на същото решение и в частта му за разноските. С оглед изложеното, правилно съставът на САС е оставил частната жалба без разглеждане и неговият акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 38/28.01.2019 г. по в.гр.д. № 21/2019 г. на Апелативен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар